Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Здрач. Мислите облазваха тавана.
Въртеше кървав обръч вън пейзажа.
Играеше белот върху мъртвеца стражата -
скука над тъга натрупвайки припряно.
Кой днес застреля Байков скришом тук,
а после в раната му пропълзя, уж бил куршума?
И столът виеше под гъз на миц безумно,
за морга молеше се тялото без звук.
Душата се люлееше на клона свой,
гримаси правеше убиецът, обдишвайки я мило.
Връз масата хазартна Байков бе изстинал -
на крими новините новият герой.
© Павел Байков
© Румен Шомов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2009, № 4 (113)
|