Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Виси източеното - чува се небето.
Седи охраненото - ръцете падат.
Стои отвореното...
Нищо не помръдва в метрото на лицата каменни.
Крещят усти затворени - тях няма ги.
Гнездят в очите птици -
не се нареждай на опашката.
Нечутият-Невидим се изправя:
"Ш-ш-т... Спирка "Сиви мишки"!..."
© Павел Байков
© Румен Шомов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2009, № 4 (113)
|