ЖЕРТВА НА ЛОШО ОКО

Морис Мак-Наб

web

Вчера към пет надвечер обикалях край езерото. Това, което на Монмартър наричат езерото, е шадраванът на площад "Пигал"; в часа на абсента тук е пълно с народ.

По това време на деня измежду насядалите по терасите на кафенетата винаги ще се намери някой познат, който с леко кимване на главата ще ви покани да седнете на неговата маса.

Тъй като на улицата имам навика да се зазяпвам, взех, че се блъснах в един господин, запътил се в обратната посока. От сблъсъка отскочих назад и начаса горещо започнах да се извинявам.

Чак тогава забелязах, че господинът неспокойно върти в ръце последния брой на Ша ноар и се облива в сълзи. В отговор на моите извинения той изхлипа смутено:

- Ах, господине!... Ах, господине!...

- Какво ви е! - възкликнах изненадано. - Какво се е случило, кажете мога ли да ви помогна с нещо?

Той отвърна:

- Казвам се Акселсен.

- Акселсен ли! Чувал съм това име, вие май сте стар познат на... Алфонс Але.

- Ш-шт! Двамата сме смъртно скарани. Именно той, без да иска, стана причина да се разстроя - припомни ми една тягостна история. Ето четете.

И ми подаде вестника, като ми посочи два реда, на които пишеше:

"Тя беше вдовица и никой не е в състояние да ме убеди, че мъжът й не беше станал жертва на лошото й око".

- Не ви разбирам - отбелязах с безпокойство.

- Не разбирате ли! Ами добре. Елате да пийнем по един абсент и веднага ще разбориите."

(Това, доколкото знам, е един от любимите изрази на Акселсен.)

- Да идем тогава!

- Но не в Ра-мор... там всички ми дължат пари. Нито в Нувел-Атен... същата работа. Дайте да влезем ей там, до управата на омнибусите.

Седнахме и Акселсен се впусна да разказва:

- На времето добре познавах портиерката на Алфонс Але, за която споменава тук, дето гледала с лошо око. Прав е, истинска вещица!... Мъжът й обаче беше кротък човек.

Мило и драго даваше за приятелите си и при оня негър на улица "Сен-Жак", все той черпеше.

Една вечер същият ме покани да идем заедно на празника на Монруж¹, където щяло да има представление на борци и сомнамбули. Вие надали вярвате в сомнамбули. И аз не вярвах.

Но ето че горкият (забравих му името) нещо го прихвана. Седна да му гледат на карти и не щеш ли му предсказаха, че ще умре от лошо око.

Това предсказание така размъти слабия разум на горкия портиер, че той стана като луд и оттогава по всякакъв начин избягваше да срещне погледа на съседите, а най-вече на жена си.

Стигна дотам, че по цели дни се заключваше в килера, само и само никой да не го гледа.

Аз единствен имах правото да го навестявам и двамата бъбрехме, обърнати с гръб един към друг, да не би от погледа ми да му прилошее.

Уви! Въпреки тези предпазни мерки, същият действително падна жертва на лошо око. Нощем, като ходел по булевард "Сен-Жермен" тупнал в един водосточен кладенец, оставен без капак. Откриха го мъртъв!... Божичко! Какъв тежък спомен!

Събеседникът ми заподсмърча отново. Не издържах и попитах:

- Но какво общо има това?!...

Акселсен бързо се наведе и ми пошушна на ухото:

- Кладенецът го изгледал с нечисто око... Разбрахте ли сега? Да поръчаме още по един, а, какво ще кажете?

И докато съдържателят отново ни пълнеше чашите, Акселсен добави:

- Да не вземете да ме издадете пред Алфонс Але, защото той е готов да каже, че се шегувам.

БЕЛЕЖКИ

1. Монруж - работническо предградие на Париж. [обратно]

© Морис Мак-Наб
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.05.2009, № 5 (114)