|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗ "КРИЗИСНИТЕ СЪСТОЯНИЯ"Людмила Николаевна Юриева Глава I.
|
Видове адаптация |
Отношение на индивида |
|
Към ценностите |
Към обществените институции |
|
1. "Всичко е като при останалите" |
+ |
+ |
2. "Целта оправдава средствата" |
+ |
- |
3. "Само да няма война" |
- |
+ |
4. "Безразличие" |
- |
- |
5. "Разрушаване на всичко и след това..." |
? |
? |
Легенда: "+" - съгласие;
"-" - пренебрежение;
"?" - негативизъм
Действието на гореизброените фактори е разтегнато във времето, стресът има хроничен характер, дезадаптацията на личността не настъпва изведнъж.
Въз основата на анализ на психичното здраве на населението на Русия и на бившите съветски републики Ю. А. Александровски (1997: 224-235) разграничава и описва група социално-стресови разстройства (ССР). Такива разстройства развиват не само хората, преживяващи конкретни опасни за живота ситуации, но и хората, които се намират под влиянието на макросоциална общогрупова психогения.
Г. Остри стресови ситуации, опасни за живота
Това са стресови ситуации, които излизат извън рамките на обичайния човешки опит. Към тях спадат: стихийни бедствия; катастрофи (както природни, така и техногенни); войни. За тази група разстройства е характерно, че в застрашаваща живота ситуация се намират голяма група хора, обединени от обща скръб.
Още през 1871 г. Da Costa описва психичните нарушения при войниците по време на гражданската война в Америка. В клиничната картина доминирали кардиологичните симптоми, което позволило на автора да нарече това състояние "войнишко сърце". По-нататък с изучаването на тези разстройства се заели военните психиатри, които обозначили постстресовото психично състояние, наблюдавано от тях у войниците, взели участие в Първата световна война, като "снаряден шок".
След Първата световна война се появили изследвания, които описват нервно-психични нарушения в резултат от психотравмите на военното време. След това било установено, че психотравмите в мирно време също предизвикват подобни нарушения.
Втората световна война възобновила интереса към стресовите реакции през войната, появява се терминът "военна невроза". През 1952 г. Американското психиатрично общество включва в класификацията DSM 2 "реакцията на силен емоционален и физически стрес". Въпреки това, 16 години по-късно, тази диагностична категория е била премахната от класификацията и се появява отново едва през 1980 година под наименованието "посттравматично стресово разстройство". В последната международна класификация на болестите (МКБ-10) е отделена рубрика F43 - реакции на тежък стрес и нарушения в адаптацията.
Независимо от изключителната актуалност на въпроса за постстресовата морбидност, с анализ на поведението на човека в критични жизнени ситуации психолозите и психиатрите започнаха да се занимават сравнително неотдавна. За родоначалник на това направление се смята Е. Линдерман, който в своя труд "Клинични прояви на острата скръб" (Lindermann 1944: 141-148) описва симптоматиката и методите за лечение на скръбта, предизвикана от кризисна ситуация. Като нов импулс за изучаване на този проблем послужили наблюденията върху ветерани от войната във Виетнам, при които бил описан "синдром на оцелелия". В началото на 90-те години 58 000 от тях завършили живота си със самоубийство - т.е. толкова колкото са загинали и по време на самата война; 497 000 страдат от психични и поведенчески разстройства; 460 000 имат проблеми със закона. По-късно бил описан "афгански синдром", днес вече се говори и за "чеченски синдром". Всяко шесто дете в Чечня и 15-20% от военнослужещите, взели участие в този конфликт, развиват посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Внедряването на атомната енергия в човешката дейност през 1945 г. (бомбардировките над Хирошима и Нагасаки) и не по-малко драматичните последствия от нейното използване през следващите десетилетия (Три Майл Айлънд, Гайана, Чернобил) е още един социално детерминиран стресов фактор, който предпоставя развитието на кризисни състояния както у ликвидаторите на последствията от авариите, така и у лицата, обитаващи замърсените територии.
2. Ролята на личностния фактор във възникването на кризисните състояния
Ролята на характерологичните особености на личността в генезиса на кризисните състояния е безспорна. Тя е доказана в трудовете на много изследователи, които установили, че емоционалната нестабилност, повишената тревожност и незрелост на личността, също и акцентуациите в характера предразполагат към развитие на кризи. При разглеждане на етиопатогенезата на кризисните състояния е много важно да познаваме йерархията от потребности на личността, защото тяхната фрустрация способства за възникване на кризи.
А. Маслоу (1968: 32-45, 1987: 11-24) предлага следната йерархия на потребностите на личността:
Физиологични потребности (от храна, вода, кислород, физическа активност, сън, защита от екстремални температури, сензорна стимулация). Удовлетворяването им е насочено към биологичното оцеляване на човека.
Потребност от безопасност и защита. Тук влизат потребността от сигурност, организираност, законност и ред; от предсказуемост на събитията и липса на застрашаващи обстоятелства като болест, страх и хаос. Удовлетворяването на тези потребности има значение за дългосрочното оцеляване.
Потребност от любов и принадлежност. Това е необходимостта от установяване на задълбочени и топли отношения с околните, в семейството или в референтната група. Груповата принадлежност става доминантна цел на личността. Потребността от любов също е една от фундаменталните. Маслоу разграничава два типа любов:
Б-любов (битийна любов) - любов, при която човекът цени другия заради това, което е той, без всякакво желание да го променя или експлоатира.
Д-любов (дефицитарна любов) - егоистичен тип любов, при която човекът иска да получи повече, отколкото е способен да отдаде.
Удовлетворяването на потребността от принадлежност и любов играе главна роля за изграждането на здраво чувство за достойнство, а нейната фрустрация способства за формиране на враждебност, страх от отхвърляне и душевна пустота.
Потребност от самоуважение. Тя се разделя на:
Потребност от себеуважение (компетентност, увереност, постижения, независимост, свобода).
Удовлетворяването на потребността от себеуважение поражда чувство на увереност в собствените сили; осъзнаване на личната съпричастност към случващото се и усещане за собствено достойнство. Нейната фрустрация води до изграждане на ниска самооценка, чувство на непълноценност, пустота, безсмисленост, пасивност и зависимост.
Според концепцията на А. Маслоу потребностите на личността никога не са напълно удовлетворени. Първоначално удовлетворяваме физическите потребности и едва след това (макар и частично) задоволяваме и останалите. Средностатистическият човек удовлетворява потребностите си приблизително по следния начин: физиологичните - 85%; от безопасност и защита - 70%; от принадлежност и любов - 50%; от себеуважение - 40%; от самоактуализация - 10%.
Потребността от самоактуализация се удовлетворява най-слабо. Според А. Mаслоу по-малко от 1% от населението реализира своя потенциал. Той обяснява това със следните причини:
Силното негативно влияние на потребността от безопасност. Самоактуализацията изисква постоянна готовност да се рискува; да се преодоляват традиционните нагласи; да се опровергават вкоренени възгледи, което застрашава психологическата (а понякога и физическата) безопаснот на човека.
Необходимостта да се превъзмогват социокултурални норми и стандарти. Например още в началото на 20. век, за да постигнат самоактуализация, жените учени трябвало да преодоляват куп предразсъдъци и препятствия от социален характер.
Комплексът на Йона - страх и съмнение в своята способност за постигане на самоактуализация.
Какви са характеристиките на самоактуализиращите се хора?
За да отговори на този въпрос, А. Маслоу анализирал биографиите на 48 психично здрави лица, които според него могат да бъдат отнесени към тази категория. В групата влизат плеяда известни личности: Ейбрахам Линкълн, Алберт Айнщайн, Елинор Рузвелт, Джордж Вашингтон, Уолт Уитман, Олдъс Хъксли и др.
В резултат на получените данни той достигнал до извода, че за самоактуализиращите се личности са характерни следните признаци:
Реалистично възприемане на действителността.
Приемане на себе си, на другите и на природата.
Непосредственост, простота и естественост.
Съсредоточеност върху проблема.
Независимост: потребност от уединение.
Автономност: независимост от културата и средата.
Свежест на възприятията.
Религиозни или мистични преживявания.
Интерес към обществото.
Дълбоки междуличностни отношения.
Демократичен характер.
Разграничаване на цели и средства.
Философско чувство за хумор.
Способност за творчество.
Съпротива срещу окултуряването.
В съвременната психология се отделя голямо внимание на проблема за фрустрацията на основните личностови потребности като най-важен фактор, който способства за развитие на кризисни състояния.
Фрустрационна се нарича ситуацията, при която, от една страна, съществува изразена мотивация към удовлетворяване на определена потребност, а от друга - препятствия, които пречат за достигане на целта (Нютген 1975: 15-109; Hilgard, Atkinson 1967; Kisker, 1972, Василюк 1984).
Съществуват множество класификации на фрустрационните ситуации. Използват се най-вече следните:
Според характера на фрустриращите моменти (Maslow 1954: 411):
Базисни, "вродени" психологически потребности (например от сигурност, уважение, любов и т.н.). Тяхното фрустриране носи патогенен характер и може да предизвика психични и поведенчески разстройства.
Придобити потребности. Тяхното неудовлетворяване не предизвиква психични нарушения.
Според характера на бариерите, които пречат за достигане на целта (Hilgard, Atkinson 1967; Kisker 1972):
Физически бариери (например стените на затвора).
Биологични (болест, старост).
Психологически (например страх, интелектуална неубедителност и т.н.).
Социокултурални (например необходимост от спазване на обществени норми, правила, забрани).
Основният признак на фрустрационно поведение е описан в монографията на N. R. Maier (1949): "Фрустрацията - поведение без цел".
В настоящата глава са описани най-значимите социални и личностни фактори, способстващи за развитието на кризисни състояния, които рядко се разглеждат в психиатричната литература, но имат голямо, а понякога и решаващо значение за възникването на тези състояния. В критични исторически периоди относителната тежест на макросоциалните фактори в генезата на кризисните състояния значително нараства, а прагът за възникване на дезадаптация сред населението рязко се снижава.
БЕЛЕЖКИ
1. Гама-аминомаслена киселина - основен инхибиторен медиатор в централната нервна система (бел.прев., Р.А.). [обратно]
ЛИТЕРАТУРА
Александровски 1997: Александровски, Ю. А. Пограничные психические расстройства. (Руководство для врачей). Ростов-на-Дону: Феникс, 1997.
Василюк 1984: Василюк, Ф. Е. Психология переживания (анализ преодоления критических ситуаций). Москва: МГУ, 1984.
Головаха 1997: Головаха, Е. И. Изменение социальной структуры и формирование среднего класса на Украине. // Социологический журнал, 1997.
Нютген 1975: Нютген, Ж. Мотивация // Экспериментальная психология. Под ред. П. Фресс и Ж. Пиаже. Вып. 5. Москва, 1975.
Петраков 1995: Петраков, Б. Д. Основные закономерности распространения психических болезней в современном мире и в Российской Федерации. // Материалы ХII съезда психиатров России. Москва, 1995.
Положий 1994: Положий, Б. С. Психическое здоровье и социальное состояние общества. // Социокультуральные проблемы современной психиатрии (Материалы 8. научных Кербиковскиж чтений). Москва, 1994.
Положий 1995: Положий, Б. С. Культуральные аспекты психического здоровья населения России. // Материалы ХII съезда психиатров России. Москва, 1995.
Полтавец, Белинская 1994: Полтавец, В. И., Белинская, М. К. Проблеми психіатрії, пов’язані зрелігійним бумом в УкраЇні кінця 80-х - початку 90-х років. // Вісник Асоціаціі психіатрів УкраЇни (КиЇв), 2, 1994.
Gray 1982: Gray, J. A. The Neyropsychology of anxiety. Oxford. New York, 1982.
Hilgard, Atkinson 1967: Hilgard, E. R., Atkinson, R. C. Introduction to psychology. N.Y. Chicago: Harcourt, Brace & World, 1967.
Hoehn-Saric 1982: Hoehn-Saric, R. Neurotransmitters of anxiety. // Arch. Gen. Psychiatry, 1982, vol. 39.
Kandel 1983: Kandel, E. R. From metapsychology to molecular biology. // Am. J. Psychiatry, 1983, vol. 140.
Lindermann 1944: Lindermann, E. Symptomatology and management of acute grief. // American journal of psychiatry, 1944, vol. 101, No 2.
Maslow 1954: Maslow, A. N. Motivation and personality. N.Y.: Harper & Brothers, 1954.
Maslow 1968: Maslow, А. H. Toward a psychology of being (2nd ed.). New York: Van Nostrand, 1968.
Maslow 1987: Maslow, А. H. Motivation and personality (3nd ed.). New York: Harper and Row, 1987.
Kisker 1972: Kisker, G. W. The disorganised personality. N.Y.: McGrow Hill, 1972.
© Людмила Николаевна Юриева
© Радостина Ангелова, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.08.2010, № 8 (129)