Леон-Шарл Биенвеню

web

Преди около година една млада шивачка от Ню Йорк бе ухажвана от своя съсед, между нас казано, хубаво момче, но малко... калпазанин.

Една вечер, приведена над шевната машина, девойката поставяше сребърен ширит - тия ширити тъкмо бяха излезли на мода - на един дамски жакет, а младежът стоеше до нея и пламенно й се обясняваше в любов.

Иглата подскачаше бързо и леко върху красивата метална нашивка, девойката се червеше, а кавалерът проявяваше все по-голяма настойчивост.

Изведнъж, натъквайки се на същото възражение, което Маргарита си беше позволила да изкаже по отношение чистотата на намеренията на Фауст, младият човек възкликна тъй чистосърдечно, че не можеше да има и съмнение, че това, което казва, е самата истина:

- Кълна се, мис Брайтън, че действително ще се оженя с вас!...

Тракането на шевната машина спря и...

Тук ще спуснем завесата над някои подробности, които не са наша работа и ще минем по-нататък...

Осем месеца по-късно - както е прието в Америка - мис Брайтън призова в съда своя ухажьор, като настояваше той или да се ожени за нея, както й беше обещал, или да й плати обезщетение от трийсет и две хиляди долара. Напразно обаче измамената девойка твърдеше, че кавалерът й обещавал венчило: нямаше как да докаже това.

А когато съдията се обръщаше към младия Дон Жуан с думите:

- Вижте, приятелю, опитайте се да си спомните... Обещавал ли сте да заведете госпожицата пред олтара?

Последният насмешливо отговаряше:

- Никога през живота си!

Един от тези безочливи отговори до такава степен изкара от търпение младата американка, че тя припадна, като гърчеше пръсти на гърдите си и дращеше с тях нашивката на жакета по цялата й дължина.

Несъзнателно или от вълнение девойката беше прокарала пръсти върху металния ширит и сега прелестните й нокътчета стържеха по него от горе до долу.

Какво беше учудването на съдебните заседатели и на всички присъстващи, когато те изведнъж чуха от дрехата на мис Брайтън да излиза глас, който съвсем отчетливо, с тембъра и интонацията на ухажьора произнесе следните злополучни думи:

- Кълна се, мис Брайтън, че ще се оженя за вас!

Тези думи бяха дори веднага последвани от звука на няколко страстни целувки.

Всички се спогледаха стъписани.

Младият човек пребледня.

Бързо обаче се окопити и заяви усмихнато:

- Вероятно някой мой приятел в залата си прави шеги и говори с корема си.

Но пазителките на морала от първите редове останаха по-скоро с впечатлението, че гласът излиза от корема на младата тъжителка, тъй като същата се намираше в особено състояние.

Ето защо те шумно се нахвърлиха върху обвиняемия:

- Лъжец, негодяй!... Чухте ли?... Собственото му дете свидетелства против него.

По една случайност господин Едисън присъстваше в залата в качеството на обикновен зрител.

Той не повярва нито на шегите на връстниците си, нито на обвиненията на нероденото.

Господин Едисън смръщи вежди като човек, който си казва: "Гледай ти!... Тук се крие нещо."

И докато по липса на доказателства съдиите отхвърляха иска на мис Брайтън, той се приближи до девойката и й предложи да купи връхната й дреха за трийсет и две хиляди долара. Двамата бързо се споразумяха и той отнесе ценния жакет, а като се прибра, го подложи на щателен преглед. Така той забеляза, че на едно място финият сребърен ширит бе нашарен с множество точици и резки. Прокара нокът по тях и нашивката отново проговори: "Кълна се, мис Брайтън" и т.н.

След като задълбочено изследва въпроса, господин Едисън събра необорими доказателства за това, че драскулките, оставени върху ширита от иглата на шевната машина възпроизвеждаха действително вибрациите на човешкия глас.

Ето как бе изнамерен грамофонът.

© Леон-Шарл Биенвеню
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.04.2009, № 4 (113)