Кнут Хамсун (1859-1952) е голям норвежки писател и един от най-ярките представители на скандинавската литература. Израснал в бедност, принуден отрано да изкарва прехраната си, той от най-ранна младост се насочва към писателското поприще с убеждението, че е предопределен за него. След няколко не съвсем сполучливи опита в областта на художествената проза заминава на гурбет в Америка (1882-1884, 1886-1888), откъдето се завръща, изпълнен с неприязън към характерни за обществото й явления от рода на култа към парите и материалното преуспяване, неодухотвореността и технизирането на културата, повърхностността и едностранчивостта, причинявани от невротизиращата динамика на всекидневието ("За духовния живот на Америка", 1889). Романите "Глад" (1890), "Мистерии" (1892) и "Пан" (1894) от първия етап на неговото, вече все по-зряло, творчество го правят известен и извън пределите на Скандинавския север. Хамсун отразява самотата на модерния индивид и неговата отчужденост от другите, но и от себе си, оглежда "душата му под лупа", противопоставя дисхармонията в обществото на непоклатимата величавост на природата и на мистичната сила на любовта, дори когато е несподелена и губителна. Сред другите му произведения следва да се откроят "Виктория" (1898), "Мечтатели" (1904), "Под есенната звезда" (1906), "Благодатта на земята" (1917) - за този роман той получава Нобелова награда за литература през 1920 г., "Жените край кладенеца" (1920), трилогията "Скитници", "Август" и "А животът продължава" (1927-1933), "Кръгът се затваря" (1936)... Автор е също на драми, стихотворения, пътеписи и пр. Убеден противник на демокрацията от англо-американски тип, Хамсун цени дисциплината и реда в Германия, от които според него има нужда светът, преминал през толкова драматични обрати и катаклизми. Оттук и съдбоносната грешка, която прави писателят: той застава на страната на хитлеристите, окупирали родината му през 1940 г. Норвежците дълго не му прощават измяната и в своето последно произведение, изповедната книга "По обраслите с трева пътеки" (1949), писателят коментира с горчивина духовния остракизъм, на който бива подложен от своя народ. Независимо че и след Втората световна война творбите му се преиздаваха и четяха в Норвегия, както и навсякъде другаде по света, едва през 2009 г., когато тържествено се отбеляза сто и петдесет годишнината от рождението му, на Хамсун отново бе отредено централно място в литературата на страната и произведенията му получиха публично оценката на важна и неразривна част от художественото й наследство.

ПРОЗА

В превод от норвежки език - Вера Ганчева

Романи
Из "Мистерии"
  В деня с незалязващо слънце

* * *
Критиката за Кнут Хамсун

© Електронно издателство
LiterNet, 2010