ЗАТВОРЕНА ВКЪЩИ

web | Късна съпруга

Първото лято, в което останах сама,
           живеех в къща под наем
                      в родния ни град. Не бях изоставила

навика да навестявам това
           кътче, въпреки че багажът ми беше
                      вече в друг град

и знаех, че до есента ще съм си отишла.
           Нямах телефон. Нямаше да получавам
                      писма - принадлежност,

която притъпява. Временен подслон,
           чийто тавани бяха станали по-високи, по-просторни
                      поради празнотата си. Спях

в легло, което през деня
           се прибираше към стената. Останалите
                      стаи бяха голи, въпреки че полилея

все още висеше ниско над мястото,
           където маса можеш да сложиш, а огледалото
                      зад него се простираше от пода до тавана.

Бях спокойна, че там нямаше нищо,
           към което да се привържа. Вечерите
                      палех свещи като за гости

и танцувах със собственото си изличаване
           сред поклащащите се призми на рисунъка,
                      който тялото ми от тишината извайваше.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010