РАМКА

web | Късна съпруга

Повечето от нещата, които направи за мен - люлеещ се
стол, ракла за одеала, преносимо писалище - раздадох
на приятели, които да ги използват и да не напомнят
за часовете, изгубени там, за края, дълго проточил се.

Но огледалото, него запазих, навярно защото
като всички огледала, през повечето от тези години то
беше невидимо, част от стената, или различимо
заради отражението - невредимо - защото отражението

накрая наистина се променя. Окачих го тук
в предния, притъмнял вестибюл на тази къща, която
ти никога няма да видиш, така че да усили
оскъдната светлина, да стане малкия, обърнат назад

прозорец. Никой не се спира дълго пред него.
Въпреки това тази сутрин, както палтото си обличах,
пристягайки косите си, забелязах извън лицето си
рамката му, която направи за мен, възхищавайки се за пръв

път на начина, по който черешата - отрязъл я сам и рендосал,
беше потъмняла, точно както беше казал, че ще се случи.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010