НАЗЕМНИ РАЗКОПКИ

web | Късна съпруга

Ти винаги промиваше артефакти
           на мивката в кухнята, с гръб
                      към стаята, към мен, към калта,

която беше донесъл от нивата на
           някой съсед, току-що изорана.
                      Върхове на копия, птичи стрели, шила и листо-

подобни остриета, изровени от обърнатата земя,
           сякаш изпод някоя мътна
                      вода, в която се опитваше да се взреш.

Никога не си изморен, довери ми, от осезаемото
           минало, на което можеш да се удивляваш, да го подмяташ
                      отново и отново в ръка - първият,

който го докосва след мъртвия, обработвал
           камъка. Ти подреждаше с тях лавиците за
                      книги и края на масите; обсидиан,

кварц, кремък отмерваха часовете,
           прекарал надвесен над тях, издирвайки
                      други, а също и часовете

на собствената ми самота - сбрана,
           оценена, съхранена покрай тези
                      артифакти, за толкова дълго изгубени.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010