НАЕМ

web | Късна съпруга

За двайсет години имаше пет къщи.
           Живяхме почти десет години в едната,
                      една мека, обичайна зима в друга.

Договорихме труд срещу наем в последната, тази,
           която вече бе изоставена. Жив плет обрастваше
                      верандата, а стена се накланяше в дневната - изоставен

мед се беше издул в нея, мазилката напукана.
           Щяхме да делим тази къща с лястовици
                      в комина, с черноплъхата змия,

която щях да открия навита в кош с дрехи
           или простряла се на леглото. Земни пчели
                      жужаха сякаш с наслада под нас

и паяци - през всички сезони - оцеляваха след метлата,
           за да населяват всеки ъгъл, торбичките им с яйца висяха
                      като фини, преплетени перли. Всяка пролет, спалнята

се изпълваше с летящи термити, наизлезли
           изпод дюшемето да се чифтосват и да сменят късите
                      крилца, които замитах като конфети; посветени,

те се връщаха в тесните си места, където пълзят,
           да нахранят кралицата си. Представях си я бледа и пухкава
                      като палеца ми, неподвижна, хранена от къщата,

раждайки още от това, което ще продължи да я храни.
           Когато се тревожех, че жилището ще се срине, ти се смееше
                      не и през нашия живот. Това бе истина. Стоеше

през онези години, където все още стои, където ти остана
           без мен, живеещ, щеше да настояваш,
                      друг, по-хубав живот, съвсем различен.

Но аз си представям стените, все още се губят вътре
           в себе си, празни форми, а къщата все повече
                      олеква, коварна развалина, помайва се, удължава се

повече отколкото трябва над теб и изобилстващия
           глад, който, имащ достатъчно време, ще я погълне
                      преди да се насочи към някоя друга отломка.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010