КОПРИНАРЧЕ

web | Късна съпруга

Кедровото копринарче трябва да е
           паднало от някое гнездо, което не би могъл
                      да видиш, така че вкъщи го донесе,

за да го спасиш. Хранихме го с щурци,
           продавани в кутии със стръв за костур, държахме го в
                      кафеза, който бяхме направили от кухнята -

където птицата със дни стоеше
           на бюфета - устата й ненаситно,
                      настоятелно цвете - преди да открие летенето,

замрялата перка на вентилатора на тавана,
           другите стаи. Със седмици живяхме
                      сред звука от крилата. Привикнах

към тракането на човката,
           усещането за наелектризирана, яростна
                      лекота, за рамото ми се прилепила -

нещо, от което следва да се страхува. Копринарчето
           ни възприе като даденост, а покрай нас
                      нашето впримчващо, подтискащо небе, остъклена светлина,

тясно стълбище. И когато го пуснахме,
           когато то не прие атавистичното
                      небе, остана вместо това за цял един

месец в хикорията, която се извисяваше
           над къщата, аз те попитах защо
                      бяхме го хранили. Какво бяхме спасили

за един свят така чужд, че копринарчето
           трябва да е повярвало, че в тези стаи е умряло,
                      където за известно време продължихме да живеем?

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010