КЛЕТКА ЗА УПРАЖНЕНИЯ

web | Късна съпруга

Бях се отправила на обичайния си крос, все същите
           три мили на зазоряване по алеята за джогинг,
                      която обикаляше около игралните настилки - домът

на Летящите Орли. Пробягвала съм този маршрут
           толкова много пъти, че си се представях
                      коза, кръжаща около невидимия стълб

на игрището за бейзбол, неговата изоставеност
           извън сезона, таблото с резултатите, празно на
                      просветляващото небе. Зад трибуните дочух

първоначално дузината гарвани, които се тълпяха около
           клетката за бейзболни упражнения - с метална рамка,
                      правоъгълник с размера на стая, стените и тавана й,

направени от дебела, яка мрежа. Тогава видях
           причината за жаленето: червеноопашат ястреб
                      вътре, на земята. Прекарала съм по-голяма част от живота си

в провинцията, преди да се преместя в този град.
           Виждала съм стотици ястреби, но това, което знаех
                      за тях, беше далечно търпение или необикновена,

пропадаща скорост, или смърт. Приближих се
           към клетката и гарваните се надигнаха, разпилявайки се. Ястребът
                      прелитна до ъгъла, разлютя се там,

извивайки се надолу с главата сякаш раздирайки
           това друго небе с ноктите си, преди вяло
                      да се отпусне, все още извърнат, крилата му извити навън.

Където очаквах напрежение, ярост, вместо това
           видях примирението на отчаянието - очите му,
                      сведени до това, към мен сведени, с някаква мекота,

сякаш с прошка. Можех да видя къде
           е влетял, единият ъгъл на мрежата пробита,
                      така че натиснах сплитането, за да надигна ръба

нависоко, докато птицата висеше, безразлична
           към усилията ми, така неподвижна, бях
                      сигурна, че се бе наранила при борбата.

Но когато заговорих, подканях го, придърпвах мрежата
           надолу, той незабележимо са пораздвижи от тази
                      застиналост, присви се и се изстреля нагоре в полет,

намирайки незабавно поразширения отвор - и беше,
           без никакъв плясък на криле, изчезнал, разчиствайки контура
                      на стадиона, изгубил се сред извърналите се

трибуни от тополи, обрамчващи полята.
           Отправих се на кроса си отново, ободрена
                      от звука на собственото ми дишане, от краката ми,

тъпчещи земята под мен, знаейки,
           че щях още една обиколка да направя, отново и
                      отново, да видя пак сред тази позната празнота

нещо, което вече сме проверили, и отсъствието свършва.

© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010