|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
8
web
Бедни Катуле, стига си бил неразумен -
каквото се е свършило, смятай го изгубено.
Някога слънцата сияеха щедро за теб
и ти я следваше, където и да те поведе,
обичаше, така както никога никоя друга.
Имахте тогава толкова нежни игри,
каквото ти поискаше, желаеше и тя,
наистина за теб сияеха щедро слънцата.
Сега тя не иска. Ти също - безсилен - недей,
избягалото не гони, не живей нещастен,
а със силен дух понасяй твърдо всичко.
Сбогом, любима! Вече Катул ще е твърд,
няма да те търси и няма да те моли.
Ще има да ридаеш, никому ненужна.
Нещастнице, горко ти! Какво ли те очаква?
Кой ще те желае? Кой ще те смята красива?
Кого ще обичаш сега? Чия ще се наричаш?
Кого ще целуваш? Чии устни ще хапеш?
А ти, Катуле, твърд остани неизменно!
© Гай Валерий Катул
© Яна Букова, превод от латински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2010, № 3 (124)
Други публикации:
Катул. Стихотворения. София: Стигмати, 2009.
|