Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГОСПОДИН Т. СРЕД ЕДИН МОРСКИ ПЕЙЗАЖ
web
Вдига едно камъче от брега.
Открива в камъчето едно забележително свойство:
не притежава вътрешност и външност.
Двете съвпадат.
Тъй като не може да мисли вече за нищо друго, решава,
че камъчето е враг на света и го захвърля надалеч.
Камъчето с падането си образува това, което наричаме
"дупка
в морето".
Господин Т. усеща някакво силно привличане
и същевременно необяснима завист към камъчето.
И така, взема още едно и го слага в устата си.
В началото е солено.
Нещо морско.
Малко след това е вече нищо.
Твърд обем от тишина в устата му,
който
поглъща гласа му.
С изненада установява обаче,
че може да говори и без глас.
Очевидно призивите му биват чути.
Ято чайки каца в краката му.
Когато отлитат, оставят след себе си един нечетлив
текст.
Господин Т. се навежда и веднага започва да го изучава.
© Катерина Илиопулу
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2010, № 10 (131)
Други публикации:
Литературен вестник, бр. 3, 27.01-02.02.2010.
|