* * *

web

Отивам на гишето за телеграми. Днес искам да ти изпратя мъничкия снежен човек, за който говорихме.
- Не можем да приемем подобна телеграма - казват ми. - Напишете я отново, ако обичате!
Пиша отново и в края на текста рисувам пак същия снежен човек, но този път легнал, за да може да се хване върху една линия.
- Моля ви, изпратете всичко заедно със снежния човек!
Но пак ми отговарят: Ние не можем да приемем подобна телеграма.
Ала веднъж, в една пощенска станция, когато бях изгубил вече всяка надежда, че ще мога да ти изпратя този снежен човек, за когото вече бях чувал: "Но какво е това?" и "Какво още искате?" - събрах още веднъж смелост и рекох:
- Моля ви, изпратете всичко заедно със снежния човек!
- Телексът не приема снежния човек - отвръщат ми.
- Ще платя допълнително за него.
- Не може да се плати за снежни човеци, те или се изпращат безплатно или въобще не се изпращат.
Но аз усетих, че тя разбираше за какво става дума.
С изключителна сериозност тя прие телеграмата ми, изпрати я, и, макар добре да знаех, че снежният човек е останал върху листа, когато всички букви са отлетели по вълните, сега поздравявам всички жени, които приличат на нея. Беше ме разбрала.

© Имантс Зиедонис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2009, № 12 (121)