ДОБРИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

Ханс Хенрик Льойке

web

Спортът

Полираният титан проблясва, докато групата състезаващи се велосипедисти се носи напред по селския път. Поддържайки постоянна дистанция като вагоните на влак, сините точковидни светлини на слепоочията им прорязват ослепителната лятна утрин. Телата се движат от часове, в неведение за отминаващите пейзажи и села. По обед те спират. На брега на една пресъхнала река ги чака автобус. Колоездачите остават край превозните си средства за малко, всеки от тях, положил лявата си ръка на седалката, а дясната - на кормилото; очите им са вперени в хоризонта - парад от войници, представящи сюрреалистични оръжия. Една по една сините точковидни светлини гаснат и мъжете се свличат на колене. Тренирали до границата на своите физически възможности, те са твърде изтощени, за да свалят каските си. После мениджърът излиза от автобуса и раздава освежители. Мъжете започват да бъбрят и качват велосипедите в багажника в задната част на автобуса.

- Имал си инцидент, Джо? - пита мениджърът.

- Кой, аз?

- Да. Виж... ужасната драскотина на лакътя си.

- Трябва да съм се ударил в нещо. Добре, че не попречи на карането ми.

Мениджърът се отдалечава за момент и се връща, понесъл аптечка за оказване на първа помощ. Бинтоват лакътя на Джо в мълчание, когато внезапно някой казва:

- Къде е Брайън?

Групата сканира района за липсващия шампион, ала нито той, нито велосипедът му се мяркат наоколо.

- Пак ли! - извиква мениджърът. - Опитайте се да засечете транспондера му, докато се обадя на спасителната команда.

Работата

Около два часа по-късно съпругата на Брайън, Камила, и дъщеря им Клеър се прибират у дома и научават за изчезването. Казали са им, че той е претърпял сблъсък някъде по маршрута и че спасителната команда е на път. Още преди това Камила се е почувствала малко депресирана, затова се обажда на психиатъра си. Без да знае, че тя прекалява с използването на Автопилота, той й препоръчва да си почива всеки път, когато заплашват да я обземат тъжни или изморителни усещания.

- Не позволявай на емоциите да диктуват живота ти - предупреждава психиатърът. - Те не са нищо повече от отпадъчни продукти на централната нервна система.

Камила работи в обществена библиотека. Тъй като работата й е скучна, тя включва своя АП в мига, когато влиза в сградата. До обедната почивка или до възникването на проблем, който не е достъпен в БР или Банката с рефлекси на библиотеката, тялото й преминава през редицата движения, необходими за обслужването на читателите. Междувременно полусъзнателната част от мозъка на Камила гледа някакъв сапунен сериал или просто спи.

Четири пъти седмично тя прави упражнения по два часа, за да поддържа правилния мускулен тонус. Обикновено е на АП и във фитнесцентъра.

Свободата

В блажено неведение по отношение на собствената си инициатива изчезналият велосипедист увеличава дистанцията между себе си и сборното място край реката. Скоростта му обаче е леко намаляла.

Семейството

Камила взима Клеър от детската градина. Единствената възпитателка, която е на смяна, гледа телевизия и пие кафе на малки глътки, докато двеста деца играят компютърни игри или рисуват едни и същи картини отново и отново. Не се чува никакъв глас. Светлините на всички АП греят, съзнанията на хлапетата са изключени през по-голямата част от деня.

Вече у дома и най-после освободена от Автопилота, Клеър става разговорлива и изискваща. Прислужницата още е в апартамента, чисти. Камила я пита дали има някакви новини от Брайън. Преди обаче да получи отговор, малката започва да издава вопли. Камила се опитва да не звучи ядосано, но днес просто не може да го понесе. Налага й се да се бори, докато отново успее да свърже дъщеря си към АП и да я изключи. После е на път да нареди на прислужницата да приготви вечеря, но се получава така, че я смъмря. Въпреки че напоследък жената е била малко немарлива, Камила усеща мощна вълна от вина. Хлипайки, тя забързва към банята, за да скрие сълзите си. Там се изключва.

Почивката

Велосипедистът е започнал да се колебае. По някое време през нощта той е предизвикан от един огромен хълм и накрая краката му престават да въртят педалите.

Младостта

Камила кара през центъра, където милиони безсъзнателни тела работят, бягат за здраве, пазаруват, хранят се и какво ли още не. Облаците над града напомнят на Клеър на изгнила мозъчна тъкан. Тя се опитва да визуализира какво би било да се облечеш в изгнил облак, ала нетренираното й съзнание не може да се справи с представата. После вниманието й е привлечено от нещо друго: един младеж, забравил да се обръсне, е парализиран и повлечен нанякъде от полицай на АП. Няколко месеца в служба на обществото (и изстръгване на дъвка от настилката) би трябвало да коригират хулиганското му поведение.

Красотата

Градът под небето никога не е бил така спретнат, откакто престъпниците и лудите са принудени да работят под АП контрол. Сградите, улиците и парковете са почистени до последното птиче изпражнение. Камила и Клеър се разхождат в магазин за АП. Сините светлини на слепоочията и отсъстващите очи на продавачите служат да гарантират на клиентите, че си имат работа с машини, а не с хора. Камила купува нова версия на Транс Денс БР за Клеър и еротична БР за себе си.

Здравето

Стотици автомобилисти забелязват Брайън в тревата край пътя, на 580 километра от предполагаемото му местонахождение. Никой не реагира. Не и докато един журналист на свободна практика не вижда възможна история. Разпознал състезателя, той незабавно се обажда на полицията. Въпреки че е обезводнен и крайно преуморен, Брайън все още е жив, когато униформените пристигат. Забелязвайки инфоплочката на врата му, те се обаждат на мениджъра. След кратък пазарлък за възнаграждението полицаите натоварват Брайън в багажника на колата си и го карат в частна болница за спортни увреждания. Мениджърът и двама бодигардове вече са там, заети с опитите си да отстранят журналиста. Когато научават, че именно той е извикал полицията, обещават му кратко интервю. Мъжът разпитва лекаря, който преглежда изпадналия в безсъзнание пациент.

- Разбирам, че не е изолиран случай. Какъв е проблемът? Епилепсия?

- Не. Здравето на Брайън е в отлична форма. Предполагам, че е малфункция на параметрите на АП. Просто лош късмет, за втори път му е... Случва се от време на време... Както при мъжа, когото АП държа заложник в продължение на цяло десетилетие.

- Сега по-добре да уведомим съпругата - подхвърля един от полицаите. - Предполагам, че страшно й се иска да го види.

- Всичко, за което Камила Дрекслър я е грижа, е доходът на Брайън - отвръща Мениджърът. - Кажете й само, че сме го намерили и че е добре. Ако поиска да го види, може да си уреди среща чрез агента му.

Журналистът свива рамене и си тръгва заедно с полицая. Бодигардовете следват спасителите вън от болничната стая. Заключвайки вратата след тях, мениджърът продължава със сподавен глас:

- Това е за втори път през този сезон. Трябва да намерим решение, преди някой да открие мозъчния кръвоизлив.

Покоят

Камила и дъщеря й си почиват след няколкото часа на съзнателно пазаруване. Клеър изучава структурата на вълмо прах, което е открила зад дивана. Пита майка си какво е това, но е прекъсната от жуженето на телефона. Тъй като вече е свалила грима си, Камила изключва видеовръзката, преди да отговори:

- Да?... Къде?... Наистина ли?... Благодаря ви... Не, не съм говорила с никакъв журналист... Дали желая да го видя?... Какъв е смисълът, ако е в безсъзнание? Дочуване.

Тя оставя телефона, сграбчва своя АП и зарежда новата еротична БР. Осъзнавайки, че няма достъп до майка си, малката си пуска телевизия, за да види дали показват баща й по спортните новини. Оказва се обградена от реклама на Стратегическата Бойна Комуникация и Дистанционна Пилотска Система - търговска марка на „Бъджет Рент-а-боди”. Войниците продължават да се бият, въпреки раните си. Когато монголските врагове най-накрая са обезоръжени и поставени под попечителството на АП, буквите СБКДПС се появяват във въздуха. След това е ред на звънтенето и мотото: „Прочиства всичко, навсякъде”.

Любовта

Камила получава тих оргазъм.

Приятелството

По време на ежемесечната соицалномрежова среща на служителите в библиотеки Камила се изправя лице в лице със склонността си да казва на колегите си кога да използват АП и кога не.

- Да си кажа правичката, Бренда, изплашена съм. Хората ме плашат.

- Хората? Никой няма нужда да се страхува от хората. Ако са опасни, просто ги изключваме. А ако още се страхуваме, можем да изключим себе си.

- Това е, което ме плаши. Като че сме срещнали врага, а той е ние...

Забелязвайки израженията на присъстващите приятели, някои - неразбиращи, други - неспокойни, а трети - лишени от съчувствие, председателката се намесва:

- Дами, моля... Може ли да сложим край на тази параноична дискусия?

- Извинете - Камила се опитва да заглади нещата. - Нямах намерение да обидя групата.

- Нима? - с насмешка казва Бренда. - Тогава се постарай да запомниш, че приятелите са за добрите неща в живота, а не за откачените.

Късметът

Брайън е в малката група от четирима откъснали се напред в най-последния етап от обиколката, когато неочаквано пред него става сблъсък. Няма начин да бъде избегната кървавата бъркотия от тела и велосипеди. Той кара право през едно от тях, през някаква рамка, преобръща се и пада по гръб на асфалта. Все още вкопчен в колелото си обаче, мъжът се напряга, претъркулва се и се изправя на гуми. Без колебание и с бясна скорост той се понася, за да се изравни с единствения си съперник. В същото време съперникът му, чул, че останалите са се сблъскали, изглежда уверен в победата и се отпуска за миг. Не забелязва нищо, докато не е станало прекалено късно. Виковете прерастват в рев, когато Брайън посреща с гърди лентата на финала половин колело преди другия състезател.

Успехът

Булдозерът изгребва от пътя телата и велосипедите, за да отвори място за разотиващото се по домовете си множество. Никой не го е грижа за колоездача, когото Брайън е прегазил. Междувременно бодигардовете се борят да освободят достатъчно пространство за хубавите момичета, които ще асистират на идващите състезатели - първо, сваляйки каските им и металните наконечници на техните АП, а след това - придружавайки ги до белия фургон, за да дадат кръвна проба.

След кратка почивка по време на медицинския преглед резултатите са готови. Само единадесет участници са дисквалифицирани заради допинг, а Брайън отново е спечелил състезанието. Победителите си стискат ръцете и ги отвеждат до подиума за церемонията по награждаването. Брайън се качва на почетната стълбица. На шията му поставят лавров венец и му връчват огромен златен трофей, който едва може да носи. Клеър се чувства толкова горда със своя баща, че просто не може да устои, откъсва се от Камила и се втурва на подиума. Брайън почти пада, когато момиченцето се хвърля в прегръдките му. Камила стои настрани, заслушана в издаващите пукот бутилки шампанско и непресекващите аплодисменти, гледайки как дъщеря й се смее, а съпругът й се усмихва на камерите.

Осъзнаването

Илюзията е съвършена. Никой не подозира, че в черепа на Брайън се крият друг АП, смесица от изкуствени нерви и мозъчновълново комуникационно устройство. Нито, че екип от специалисти е направлявал рефлексите му по време на състезанието, а понастоящем жестикулациите му се контролират дистанционно от актьор. Камила хлипа, без да се усеща, желайки Брайън да би могъл да сподели тези славни мигове през годините, които ще последват неговата мозъчна смърт.

© Ханс Хенрик Льойке
© Сабина Маринова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2009, № 7 (116)