 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕСБОГУВАНЕ
В къщата на плача аз бях най-близка от близките ти.
Сега съм най-далечна сред далечните, нагарча дъхът ми.
Любовта отваря вратата, когато на нея потропа смъртта
и Онази с косата отстъпва назад и коси пустотата.
Пак тропа, като че на нива тръгнала с коса на рамо,
отивам да отворя - аз - бедата твоя празнична,
и съм твоя неистово, и смея се и плача,
като в болезнена прегръдка притисната.
© Дагния Дрейка
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2009, № 5 (114)