VICTORIA'S SECRET^*

web | Пикник, светкавица

Тази откъм лявата ръка в горния ъгъл
ми хвърля поглед,
който казва: знам, че си тук,
нямам какво по-добро да правя
през остатъка от отреденото ми време
освен да отвърна на настоятелния ти, но очарователен поглед.
Тя носи дълбоко фестонирана,
пришита ярка пелерина
с ватирана, сваляща се подплата,
и панталони с удобен страничен цип.

Тази на лицевата страница обаче,
която ме наблюдава през разголеното си рамо,
не може да прикрие следата от раздразнение във веждата си.
Прекъснахте ме,
сякаш че казва,
с вашето кашляне и силна музика.
Сега ме оставете сама, моля;
оставете ме да довърша това, което правех,
в украсена с органза
ефирна камизола с
дискретно закопчаване и point d’esprit мрежест гръб.

Навлажнявам палеца си и прелиствам страницата.
Тук тази, която се оказва изтегнала се
в сатен и дантела весела вдовица
с пришито, поръбено лице на роклята,
украсени сутиен и корсаж,
с набран волан по краищата
и телени кукички за закопчаване на гърба
си е придала леко накривено изражение
главата й наклонена назад, устата леко разтворена,
объркващо съчетание от болка и изненада,
сякаш е настъпила кабърче
точно когато разбивам
с рамо вратата на спалнята й.

Нито пък тази, която е точно зад нея,
изглежда особено щастлива да ме види.
Тя е извила леко едната си вежда,
сякаш да каже какво като не съм облечена с друго
освен с това еластично, кадифено боди
с ниско, умилително деколте,
изпъкналия, отлят сутиен и падащи презрамки.
Да имаш проблем с това?!

Тази, която е далече вдясно, е по-лесна за разбиране,
очите й, наполовина притворени
сякаш слуша потпури
на приспивни песни, носещи се леко от мюзикбокса.
Скоро тя ще заспи,
главата й, отпусната в нежната извивка на ръката й,
по-късно ще се пробуди
в спандекс комбинезона със странична цепка,
дълбоко деколте, ластичен набор,
и дискретен цип на гърба.

А срещу нея,
изтегнала се на канапето като котка
сред меката светлина на ламперията на кабинета,
е тази с подчертано предизвикателно изражение,
лицето й повдигнато, разкриващо
дългата й шия, съвършено разширени ноздри.
Продължавай, нейното изражение ми подсказва,
съблечи лъскавата ми копринена рокля
с прозрачно жакардово елече,
украсено с допира на няколко блещукащи златни нишки.
Продължавай, захвърли я в камината.
За какво ми е да се тревожа, очите й казват, и без това всички ще горим в ада.

Имам още поща да проверявам,
но не мога да спра да наблюдавам съседката й,
чиито очи са сведени,
главата й така скромно склонена настрани
сякаш е моделът, който е позирал на Кореджо,
когато е рисувал “Мадоната от Св. Джером”
и тогава станало толкова нопоносимо горещо в Парма
този следобед, че тя е трябвало само да свлече
традиционната синя роба
и да позира в студиото му
в прекрасно изработено сатенено боди,
украсено с релефно V на лицето,
рокля “принцеса”, набръчкана да оформи корсажа,
и с набран, плетен детайл.

А заемаща цялата лицева страница
е тази, която има такова изражение,
каквото обикновено свързваме с фотографската красота.
Да, тя се е нацупила заради нещо,
цялата й долна устна и скула.
Навярно сладоледа й се е изсипал
от фунийката на паркета.
Навярно е чакала целия ден
да й доставят ново канапе,
чакайки целия ден в еластичен, дантелен колан,
с мрежест кант, сатенени шнурчета за стягане,
кадифена спирала, с маншети на глезените,
ярък силует, и връзчици от ресни на раменете
в черно, бледожълто, бадемово,
цинобър, тъмновиолетово, бронзово, мока,
прасковен, слонова кост, карамел, розовеещо, масло, роза и синьолилаво.
Разбира се, невъзможно е да се каже,
невъзможно е да се знае какво си мисли,
защо устата й изразява сприхавост.

Но това вече е твърде много.
Кой има време да се бави върху тези деликатни
съблазни, тези някога неназовими неща?
Животът препуска като обезумяла, прииждаща река.
В един миг розите се разтварят в градината,
а в следващия сняг се сипе покрай прозореца ми.
Освен това телефонът звъни.
Кучето скимти на вратата.
Дъжд плющи по покрива.
И както винаги има списък от неща, които трябва да направя
преди нощта да се спусне, черна и копринена,
и тъмните часове да започнат да профучават,
преди малките врати на тялото да се затворят
и аз да се понеса към съня, притворените ми очи
все още изгарящи от всичките пищни светлини на деня.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009