В СТАЯТА ОТ ХИЛЯДА МИЛИ

web | Пикник, светкавица

Обичам да пиша за това къде се намирам,
къде се случва да седя,
за влагата или облаците,
гледката от прозореца -
разцъфтяло карамфилово дърво,
съсед разхожда дребното си, нервно куче.
И ако тогава
отпивам чаша чай
или малка чаша уиски,
ще изнамеря стих да го запиша.

Жена ми ми връща тези стихове
с въздишка.
Тя счита, че трябва да се отворя
и да допусна
дивите рододендрони на Ирландия,
избелелите от слънцето стадиони на Рим,
водният часовник във Брюж -
света отвъд моята мастилница.

Казвам й, че ще опитам отново
и се понасям обратно към бюрото си,
където столът е обърнат към прозореца.
Замислям се за реквизитите на историята.
Разглеждам глобуса, светлините на неговите градове.
Представям си ясно буен лъв на метален щит,
смълчано бойно поле, гранитен паметник.

И тогава - точно между теб и мен -
отпивам глътка студен чай
и по маниера на древните китайци
вземам тънката си писалка
и записвам, че птичето, което чувам навън,
това, което пее,
поспира,
след това запява отново.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009