СВАЛЯЙКИ ДРЕХИТЕ НА ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

web | Пикник, светкавица

Първо пелерината й от тюл,
с лекота свлечена от раменете й и сложена
на облегалката на дървен стол.

И бонето й,
панделката, развързана с леко дръпване отпред.

Дългата бяла рокля, доста
по-сложна работа, със седефени
копченца отзад и до долу,
толкова малки и многобройни, че отнема цяла вечност
преди ръцете ми да успеят да разделят плата,
като порещ водата плувец,
и да се плъзнат навътре.

Ще искате да узнаете,
че тя стоеше
до разтворен прозорец в спалнята на горния етаж,
неподвижна, очите, малко по-широко разтворени,
взирайки се към овощната градина долу,
бялата рокля, скупчена в краката й
на дървения под от широки, твърди дъски.

Сложността на дамското бельо
през деветнайсети век в Америка
не е за подценяване
и аз пристъпвам като полярен изследовател
през скоби, клипсове и закопчалки,
копченца, каишки и банелен корсет,
плаващ към айсберга на нейната голота.

По-късно, записах в бележника,
че беше като да се носиш на лебед в нощта,
но, разбира се, не мога всичко да ви кажа -
начинът, по който притвори очите си към градината,
как косата й се изсипа свободна от фибите си,
как имаше неочаквани увлечения
всеки път, когато заговаряхме.

Това, което мога да ви кажа, е,
че бе неописуемо тихо в Емхърст
през онзи неделен следобед,
нищо освен карета, отминала къщата,
мушица, жужаща по прозоречното стъкло.

Просто можех да чуя вдишването й,
когато разкачих най-горната
телена закопчалка на корсета й

и можех да я чуя как въздъхна, когато накрая бе освободен,
начинът, по който някои читатели въздъхват, когато осъзнаят,
че Надеждата има пера,
че разумът е дъска,
че животът е зареден пистолет,
който се взира право в теб с жълто око.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009