СТИХОВЕ, СЪЧИНЕНИ НА НАД ТРИ ХИЛЯДИ МИЛИ
ОТ АБАТСТВОТО В ТИНТЪРН

web | Пикник, светкавица

Бях тук преди, преди много време,
а сега отново съм тук,
е забележка, която се среща в поезията
толкова често, колкото дъждът се случва в живота.

Човек може да се взира
в английския пейзаж,
хълмовете, осеяни с овце,
редица извисени дървета достигат тревистите хълмове,

или може да блуждае през сенките
на тъмна баварска гора,
парче сирене и томче с приказки,
натъпкани в раницата му.

Но чувството е винаги същото.
Първият път бе по-добре.
Този път не е толкова хубаво.
Не се чувствам така весел, както тогава.

Нещо винаги липсва -
лебеди, отблясък по повърхността на езерото,
някакво едва доловимо, но определено докосване.
Или същността на нещата е избледняла.

Небето беше по-дълбоко, по-наситено синьо,
облаците бяха прилични на катедрали
и водата заливаше скалите,
пенейки се далеч по-изобилно.

От столовете си сме наблюдавали
бедния автор в жилетката си
как отново извиква шеметните айсберги на детството
и воденици, пръснати сред полето от бурени.

Вслушвали сме се в отдавна мъртви поети,
рецитиращи смъртта си
от морския нос, от брега на реката,
наблизо до купа сено, насред гората.

Дочувахме техния страх,
нещото, което извира от стиховете
по начина, по който водата се излива от маркучите,
по начина, по който клечката винаги предава малката си реч на огъня.

И когато накрая оставяме книгата,
облягаме се назад, притваряме очи,
смъдящи от буквите,
и се приплъзваме в отметката на съня,

ще бъдем достатъчно приучени, за да знаем,
че когато се събудим
малко преди вечеря
нещата няма да са толкова хубави, каквито някога са били.

Нещо ще липсва
от тази дълга, прилична на ковчег стая,
стените и прозорците сега
са само две различни сенки на сивото,

блясъкът на гардениите ще е помръкнал
сред дълбоките теракотени саксии.
А на пода - обувки, чорапи,
загниващата сърцевина на ябълка.

Нищо няма да бъде както е било
преди няколко часа, назад в ослепителното минало,
преди нашата дрямка, назад в Златния век,
чийто край почти наближава малко след обяда.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009