СЛЕДОБЕД С ИРЛАНДСКИ КРАВИ

web | Пикник, светкавица

Имаше няколко дузини, които осейваха полето
оттатък пътя, където живеем,
пристъпващи по цял ден от туфа на туфа,
големите им глави заровени в младата трева,
макар че понякога ще мина покрай прозореца
и ще погледна навън, за да открия полето внезапно опразнено
сякаш са се издигнали, отлетели към друга страна.

По-късно ще отворя синята входна врата
и отново полето ще се изпълни с тяхното преживяне
или ще се излежават,
полегнали върху черно-белите карти на хълбоците си,
взиращи се във всички посоки, очаквайки дъжд.
Колко загадъчни, колко търпеливи и смайващи
изглеждат в безкрайната тишина на следобеда.

Но от време на време една от тях
ще издаде звук, толкова феноменален,
че ще оставя вестника
или ножа, с който си разрязвам ябълка,
и ще пресека пътя до каменната ограда,
за да видя коя от тях е била тормозена
или мушкана в тялото с дълга тояга.

Да, звучеше като болка, докато не видях
най-шумната, здраво стъпила на четири крака,
гърба й изпънат, мучащата й глава
извита нагоре в усилие както надава вой,
издигащ се с пълно гърло,
който се заражда в мрака на стомаха й
и отеква през извитите й ребра към зейналата уста.

Тогава разбрах, че тя просто прогласяваше
необятната си, неподправена кравешка същност,
изливайки древната апологетика на нейния вид
към всичките зелени поля и сиви облаци,
към варовиковите хълмове и синия залив,
докато изучаваше главата и раменете ми,
показали се над стената, с едно диво, шокиращо око.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009