ПИКНИК, МЪЛНИЯ

web | Пикник, светкавица

Възможно е да бъдеш ударен от метеор
или от едномоторен самолет,
докато четеш на стола вкъщи.
Сейфове падат от покривите
и сплескват случайния пешеходец
обикновено в рисунките по комиксите,
но все още знаем, че е възможно
така, както светкавицата на лятна мълния,
термосът се прекатурва
разливайки се по тревата.

И знаем, че съобщението
може да бъде предадено отвътре.
Сърцето, без картичка за Св. Валентин,
решава да спре след обяда,
захранването прекъсва като с ключ
или миниатюрен кораб бива отвързан от пристана
сред потоците на реките на тялото,
мозъкът манастир,
беззащитен на брега.

Това е, за което си мисля,
докато с лопата насипвам тор
в ръчна количка
и докато напълвам дългите сандъци за цветя
и след това притискам в редици
огъващите се корени на червените циганчета -
мълниеносната ръка на Смъртта,
винаги готова да се появи внезапно
изпод ръкава на широката си мантия.

После, почвата е пълна с чудеса,
късчета от листо като люспици нападала стенопис,
червено-кафяви иглички от бор, бръмбар, побързал
да се зарови обратно в глинестата почва.
След това ръчната количка е неопределено синя,
облаците са изсветлели

и всичко, което чувам, е стърженето на стоманеното острие
по объл камък,
малките растения припяват
с вирнати личица и цъкането
на слънчевия часовник,
когато часът плавно преминава в следващия.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009