ОТНОВО ВКЪЩИ

web | Пикник, светкавица

Черната порцеланова лампа,
изрисувана с клонки вишневи цветове,
все още стои на поставката си
изгасена, малкият шнур недокоснат,
точно както го оставих,

точно както е останал, докато бях далеч,
надвесен през носа на лодката,
прогизнал от пръски, насочил се към варовиков остров
или седящ в основата на висок келтски кръст,
ядящ зелена ябълка.

Докато придържах тавичка с топла вода на каменна стена
и се бръснех отвън пред селска къща
взирайки се отвисоко в Ирландското море,
тази купчина книги, този стол и преспапието
са били напълно неподвижни, каквито са сега.

И ти, червена кибритена кутия на пода,
ти си чакала тук също, изпълнена с надежда като Пенелопа,
докато наблюдавах миниатюрните поля
да се изгубват под крилото на самолета,
или се гмурках в прииждащата Кориб Ривър.

Както си лежах в ливадата близо до Беливоган,
кръстосани глезени, ръце под тила,
наблюдавайки облаците както се сбират -
на талази, масивни, със свежест от Атлантика -

вие всички сте удържали местата си в тези стаи,
останали сраснали,
очакващи ме отново тук да застана,
чантата в краката ми, ключът за къщата още в ръката,
възхищаващ се на вашето постоянство,
вашата безмълвна вярност, вашето непоколебимо самообладание.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009