КАКВО НАУЧИХ ДНЕС

web | Пикник, светкавица

Никога не бях чувал за Джон Бърнард Фланеган,
американски скулптор,
докато не го открих на страница 961
на еднотомната енциклопедия, която чета,
по една страница на ден.
Но бил толкова беден, според статията,
че не можел да си позволи добър, добит от кариера, мрамор,
а вместо това трябвало да извайва животни
от камъните по полето, които събирал,
докато се самоубил през 1942,
годината, не мога да спра да мисля за това, когато съм навършил една.

Разбира се, че знам какво е кашà,
но че френската кашà е мъхеста само от едната страна,
е ново за мен и напомняне,
че независимо от това какъв е размерът на аквариума на нечие знание
винаги може вътре да се пусне още едно цветно камъче.

Тази вечер мъгла се носи покрай прозорците
и ръми в светлините на верандата,
както показалеца ми се спуска по гладката козина на ретривъра
към плоските риби, тези еднопространствени същества -
калкан, писия, камбала, морски език -
всички плуващи в мрака с доближени очи,
беззъби, извити усти,
с предпочитание към топлите, плитки води.

Но това не е нещо ново за мен.
Никакви точки не са свързани в обширната координатна система
на моя автодидактизъм.
Нито един клон не е окастрен в гората на моето невежество,
поради което преминавам към Плоскоглавата река
в Канада и Плоскоглавото езеро в Монтана
и се приближавам, за да отпочина при Плоскоглавите индианци,
които всъщност никога не са практикували сплескване на глави.
Разочарован съм да узная,
че са получили името си от съседни племена,
които оформяли предната част на главите си,
за да постигнат устремен външен вид,
какъвто искам да имам,
когато цялото съдържание на тази книга
притисне отвътре високото ми чело.

Какво облекчение да изплувам
от цялата тази плоскоглавост и да акостирам на
Флобер, син на военен лекар, жертва на нервно
разстройство, и преследвач на le mot juste.
При все това статията за най-големия майстор на реалистичния роман
е не по-дълга от цигара с филтър
и едва половината от големината на риболовните хартийки за пушене,
които обхващат темата за плоските риби.

Потомството, действително, е жестока и безвкусно облякла се метреса,
но моето скучно, сантиментално образование
трябва да продължи с откритието,
че докато е имало трима императори и
католически патриарх с името Флавий,
има само един Дан Флавий, още един скулптор,
който работи, дъното на тясната колонка ми го казва,
в среда от флуоресциращи светлини,
луминесцентни тръби, необичайно разположени.

Станало е късно, когато отбелязвам докъде съм стигнал
с карта за игра и затварям книгата в скута си.
Студена пара се издига над прозоречния перваз.
А палачите са зад мен, Наполеон се е прострял напред,
а аз ще си запазя за утре темата за лена
(главния материал за тъкане и за масло от ленено семе,
от праисторически времена до появата на памука).
Време е да се понеса по водите на нощта.
Време да обгърна с ръце тази книга
и да я притисна до гърдите си, пазител на живота
в морето от обикновени мъже и жени,
анонимни лица по улицата,
стотици хиляди, неподредени по азбучен ред неща,
милиони забравени часове.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009