ЯПОНИЯ

web | Пикник, светкавица

Днес си прекарах времето в четене
на любимо хайку,
изричащ няколкото думи отново и отново.

Това е, като да ядеш
същото малко, съвършено зърно от грозде
отново и отново.

Разхождах се в къщата, рецитирайки го,
и оставях буквите му да падат
през въздуха на всяка стая.

Стоях до необятната тишина на пианото и го изричах.
Изричах го пред рисунка на море.
Почуквах ритъма му върху празния рафт.

Вслушвах се в себе си как го изричам,
след това го изричах, без да го слушам,
след това го чувах, без да го изричам.

И когато кучето ме погледна
коленичих на пода
и го прошепнах във всяко едно от дългите му бели уши.

Става дума за онова за еднотонната
храмова камбана
с нощната пеперуда, спяща на повърхността й,

и всеки път, щом го изричах, чувствах мъчителния
натиск на пеперудата
върху повърхността на желязната камбана.

Когато го изричах до прозореца,
камбаната е светът
и аз съм пеперудата, отдъхвайки си тука.

Когато го изричах на огледалото
аз съм тежката камбана,
а пеперудата е животът с хартиените си крилца.

И по-късно, когато ти го казвам в тъмното,
ти си камбаната,
а аз съм езикът на камбаната, който звъни по теб,

а пеперудата отлетя
от стиха си
и се раздвижи като панта във въздуха над леглото ни.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009