ДЖАЗ И ПРИРОДА

web | Пикник, светкавица

Беше още една ясна слънчева утрин,
сух бриз раздвижваше дърветата около къщата
и нямах нищо спешно за вършене -
обичайна за мен сцена през късния август.

Четях автобиографията
на Арт Пепър, така че сложих албум на Арт Пепър
и включих външните тонколони,
за да мога да стоя навън в горещия ден

и да чета още за неговия живот сред наркотици и затвори,
докато слушам забързания му, мек алт,
изливащ се от два големи клена,
сякаш джазът на западния бряг беше музиката на самата природа.

И така нарисувах нещо като кутия
около утрото,
триизмерна, с молив,
с мен вътре, държащ в ръката си линия.

Четох и слушах, и четох
и понякога прелиствах на фотографиите,
за да проуча лицето на мъжа,
който ми казваше, че някога е карал зеленикаво-златист кадилак,

в който можеш вечно да гледаш сякаш се взираш в езеро;
мъжът, който казваше, че е композирал
балада, наречена “Диана”, посветена на втората му съпруга
само за да осъзнае по-късно,

че звукът беше по някакъв начин твърде прекрасен за нея.
Човекът, който не се посвенил да продаде
кучето си, светложълт пудел на име Бижу,
заради двайсетдоларова сметка

и който споменава, че мъжете в затвора,
които се опитват да изритат някого, ще натъпчат
крачолите на панталоните си в чорапите,
така че и най-слабият полъх да не докосне кожата им.

Отзад, където стоях на припек,
имаше изобилие от див розов флокс
и някои от пчелите, които душеха там,
започнаха да бръмчат около главата ми.

Особено една пчела изглеждаше толкова да
се интересува от мен, че замахнах силно по нея,
скочих внезапно и казах: “Не ми се бъркай
и аз няма да ти се бъркам, ти малка никаквице”,

забележка, без съмнение вдъхновена
от четенето за нисшите слоеве в Калифорния
през хиляда деветстотин петдесет и седма,
любимата ми година за джаз за всички времена, както се оказва.

Но тя упорстваше, тази пчела, и накрая
ме отведе вътре до студения, тъмен кабинет,
където котка спеше на стол,
подходящо място да запиша това

и да се почудя с какво ще е изпълнен остатъкът от деня -
може би с окачването на репродукция на стената
или с неочаквано телефонно обаждане
от някой, който си обичал.

Как ви се вижда малко Декстър Гордън
около часа за коктейла
и кой знае?
може би неочаквана среща със сприхава леля -

всички мили части на собствената ми автобиография,
далеч по-разумна история, разказана в сегашно време,
с няколко нагледни примера, случайно подбрани,
и скица на малко родословно дърво,

труд, чийто страници се разгръщат
всеки ден, както колело е обръщано от водата,
нещото, за което никога не мога да спра да пиша,
единствената книга, която никога не мога да оставя.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009