ДО НЕПОЗНАТИЯ, РОДЕН В НЯКОЯ ДАЛЕЧНА СТРАНА
СЛЕД СТОТИЦИ ГОДИНИ

web | Пикник, светкавица

“Пиша стихотворения за един непознат, който ще се роди
в някоя далечна страна след стотици години”

Мери Оливър

Никой тук не обича измокрено куче.
Никой не иска да прави нищо с куче,
което е мокро, тъй като е стояло навън под дъжда
или е домъкнало обратно пръчка от езерото.
Погледни как се навърта наоколо в препълнената кръчма,
спирайки се от човек на човек,
надявайки се на потупване по главата, почесване зад ушите,
нещо, което може да бъде дадено с една ръка,
без дори да прекъсваш разговора.

Но всеки го отблъсква,
някои с коляно, други с подметката на обувката.
Дори децата, които не осъзнават, че е мокро,
докато не отидат да го потупат,
го отблъскват,
след това си избърсват ръцете в дрехите.
Когато и да се насочи към мен,
му показвам дланта си и то се извръща.

О, страннико от бъдещото!
О, непредставимо същество!,
както и да изглежда къщата ти,
както и да се придвижваш от едно място до друго,
без значение колко странни и безцветни ще са дрехите, които ще носиш,
обзалагам се, че също никой там няма да харесва измокрено куче.
Обзалагам се, че всеки в твоята кръчма,
даже децата, ще го отблъсква.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009