Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЦЕПЕЙКИ ДЪРВА
web | Пикник, светкавица
Мраз ги обгръщаше преди десетилетия
и мраз ще ги обгърне тази нощ отново
безредието на листата в тези гори,
сега наполовина оредели,
но тази утрин стоя тук,
потя се с тънка риза,
както цепя купчина дънери от ясенови дървета -
дърва за горене,
с два клина, брадва и чук със синьо чело.
Удоволствието е добре познато:
в разкрач, краката са стъпили здраво,
тихият, непрекъсващ, спадащ поток,
координацията, наречена ръка-око,
защото ръката постига
каквото жадуващото око пожелае,
когато копнее за сигурно място,
което, в този случай, е най-малката цепнатина
видима в единия край на дънера,
където тънкият, проникващ резец
на острието може да достигне до процепа,
където формата на желанието му може да бъде постигната.
Искам да кажа, че няма нищо
като внезапното разтваряне на дървото,
но то е като толкова много други неща -
удара на брадвата, сякаш светкавица,
разполовяването, така съвършено,
половинките се отделят една от друга
като в огледало
и падат върху меката почва
като близнаци, простреляни в сърцето.
И рядко, ако дървото
приеме острието безусловно,
двете парчета запазват равновесие
въпреки удара,
остават зашеметени на дръвника
сякаш не могат да повярват разделянето си,
тяхната внезапна раздяла.
Все още изправени, все още заедно,
леко се накланят
както двама любовници, някога свързани тайно,
могат да бъдат разкрити,
по-голи от когато и да било,
тъмнината вътре в дървото, която са делили,
в миг сега се разкрива пред безмилостната
светлина на този ясен ноемврийски ден,
цялото вътрешно преплитане на влакната,
което сляпо ги е поддържало
в тяхното нарастване и увиване
сега се втурва към тази светлина
сякаш от кепенк,
който, веднъж разтворен, никога не може да бъде затворен.
© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009
|