БОНСАЙ

web | Пикник, светкавица

Всичко, което е необходимо, е човек да запрати пространството
в пълен безпорядък.

От прозореца
изглежда отдалечено на стотици ярда,

отделна чиста мимика на дърво
в отдалечената урва на масата.

Приближиш ли се, то те въвлича,
смалява всичко до неговите размери.

Погледни го от коридора
и светът се разширява и издува.

Копчето, намиращо се до него
сега е седефено колело,

кибритените клечки са сал,
а чашата за кафе е цистерна

да събира същия дъжд,
който намокря малкия парцел от тъмна, мъхеста земя.

Защото той дори донася свое собствено време,
привеждащ се от бурния вятър,

който някой издухва
през спокойните тропици на тази стая.

Начинът, по който се извива на завоя към вътрешността,
ме кара да желая да се движа по пътя си бавно

до самия връх на заострената му растителност,
да се задържа на него решително

и да наблюдавам морската буря да бушува,
надявайки се да се появи миниатюрна акула.

Искам да я видя как се гмурка напред
през коритата,

прекарвайки тунели през пяната и пръските
по време на ежегодното й, траещо хиляда мили пътуване.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009