БЕЛЕЖКИ ПО ПОЛЕТО

web | Пикник, светкавица

Понякога бележките са ожесточени,
престрелки с автора,
бушуващи по границите на всяка страница
с малък черен шрифт.
Ако само можех да те докопам,
Киркекор или Конор Круис О’Брайън,
сякаш казват,
щях да залостя вратата и да ти набия малко логика в главата.

Други коментари са далеч по безцеремонни, презрителни:
“Глупости.” “Айде бе!” “Ха!” -
неща от този сорт.
Спомням си веднъж, вдигнал поглед от четивото,
палецът ми като отметка,
се опитвах да си представя що за личност бе това,
която беше написала “Не бъди мухльо”
покрай абзац от Животът на Емили Дикинсън.

Студентите са по-сдържани,
имащи нужда да оставят само наклонената си следа
по брега на страницата.
Някой е надраскал “Метафора” близо до строфа от Елиът.
Друг някой е отбелязъл присъствието на “Ирония”
петдесет пъти покрай абзаците от “Скромно предложение”.

Или те са фенове, които прави аплодират от местата си
с ръце пред устата, свити като чаши.
“Абсолютно”, се провикват
към Дън Скот или Джеймс Болдуин.
“Да”, “В десятката”, “Човече!”
Отметки, звездички и удивителни
валят отстрани на редовете.

И ако сте успели да завършите колеж,
без да сте прочели когато и да било “Човекът срещу природата”
докрай, навярно сега
е моментът да направите една стъпка напред.

Всички ние сме обсебили белия периметър като наше владение
и се пресягаме за писалката само за да покажем,
че не просто мързелуваме, прелиствайки страниците;
вграждаме мисъл покрай пътя,
посаждаме впечатление по тревната ивица.

Дори ирландските монаси в ледените си скриптории
са нахвърляли по обшивката на евангелията
кратки бележки за трудностите на преписването,
птичка, пееща близо до техния прозорец,
или слънчевата светлина, осветяваща страницата им -
анонимни мъже, пътуващи към бъдещото
на кораб, който ще ги надживее.

Но вие не сте чели Джошуа Рейнолдс,
казват те, докато го прочетете
измежду ожесточените драсканици на Блейк.

Все още тези, за които мисля най-често,
тези, които висят от мен като медальон,
бяха написани на екземпляр от Спасителят в ръжта,
който заех от местната библиотека
в едно мудно, горещо лято.
Тъкмо се бях записал в прогимназията,
четейки книги на кушетката в дневната на родителите ми,
и не мога да ви кажа
колко много самотата ми се бе задълбочила,
колко мъчителен и необятен ми се струваше светът пред мен,
когато на една страница открих

няколко, изглеждащи мазно, петна
и до тях, написано с тънък молив -
от прекрасно момиче, бях готов да кажа,
което никога нямаше да срещна -
“Прощавайте за изцапаното от яйчената салата, но съм влюбена”.

© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009