ЗА ИЗУЧАВАНЕТО НА ГРАМАТИКАТА КАТО МОРФОСИНТАКСИС
Целите на обучението по български език и литература и изучаването на граматиката като морфосинтаксис

Весела Михайлова

web

Най-амбициозната цел на обучението по български език, предпоставена от ДОИ, е то да бъде насочено към развиването на комуникативната компетентност на учениците. В същото време както в предходните, така и в новите програми по български език за прогимназиалния етап не е преодоляна традицията, която налага като доминиращи теми, свързани със системата на езика - факт, който подсказва известно противоречие между идеята за комуникативна насоченост на обучението и предвиденото за изучаване учебно съдържание. Това налага търсенето на решения за постигане на ефективност в процеса на същинското повишаване на езиковата и комуникативната компетентност на учениците.

Една от най-важните посоки на усилията за намирането на такива решения безспорно е свързана с това, че в прогимназиалния етап започва изучаването на класическите езиковедски дисциплини - морфология и синтаксис, т.е. на граматиката на езика. В 5., 6. и 7. клас се градят основите на системното изучаване на българския език в плана на парадигматиката и на синтагматиката и това предполага да се намери най-рационалният подход, за да се постигнат максимално добри резултати не само по отношение на овладяването на знания за системата на езика, но и от гледна точка на това, тези знания да бъдат прагматично ориентирани с оглед усъвършенстването на комуникативната и социокултурната компетентност на учениците, която изисква не просто знания за езика, а същинско знаене на езика.

Оригинален подход за постигането на тази цел е успоредното изучаване на морфология и синтаксис. Този подход бе успешно наложен в българската училищна практика от доц. Милена Васева като ръководител на няколко авторски екипа, създали серия учебници за 6.-12. клас по предходните учебни програми, както и сега действащите учебници за 5. и 6. клас на издателство "Просвета".

Научна основа на изучаването на граматиката като морфосинтаксис

Научна основа, върху която се основава изборът в прогимназиалния етап да се изучава морфосинтаксис (така тук в духа на представяния подход ще бъде наричана училищната граматика), са постиженията на структурната и приложната лингвистика, както и някои конкретни изследвания върху българския език, направени в рамките на тези направления. Представата за синтаксиса при този подход се свързва с теорията на Чарлз Морис, според която всеки знак може да бъде характеризиран чрез три вида свойства:

- семантични - свързани с отношението на знака към означаваните предмети и явления от действитерността;

- синтактични - определящи отношението на знака към другите знаци при свързването помежду им;

- прагматични - свързани с отношението между знака и тези, които го използват.

Определяща за функционалния подход, при който морфология и синтаксис се изучават успоредно, е и зададената от ДОИ и учебните програми гледна точка за изречението като градивна единица на текста. Именно тази гледна точка обуславя езиковите единици от по-ниско равнище - думите, да се анализират и описват не самоцелно - като парадигматични набори от форми, а с оглед на функцията им да изграждат единици от по-високо езиково развище - изречения.

Основанията за това, в училище морфологията и синтаксисът да не се разглеждат като напълно самостоятелни дялове на граматиката, е и разбирането, че парадигматичното изучаване на частите на речта с набора от техните форми е напълно безплодно. Обучението по български език като майчин не би било прагматично ориентирано, ако знанията за частите на речта не бъдат обвързани със строежа на изречението. Не би могло да бъде определено като прагматично знанието, че съществителните имат три рода и че всяко съществително има четири форми - жена, жената, жени, жените. Няма никаква практическа стойност и знанието, че глаголът има над сто форми, а още повече - знанието, кои са те, при положение че всеки българин от шестгодишната си възраст нататък владее граматиката на родния си език. Самостойното изучаване на морфологията води до забравянето на това, че граматичните форми на частите на речта са своеобразните "кукички", чрез които думите се свързват в изречения - в живата реч. В плана на изучаването на морфосинтаксис категории като род, число и членуване на прилагателните имена; лице, число (и род) на глагола се осмислят като предназначени да сигнализират синтактичното свързване на думите в изречението, т.е. като съгласувателни категории.

Оригинален начин да изрази идеята за връзката вежду частите на речта и частите на изречението намира Ролан Барт, който остроумно нарича езиковите единици от равнището на думите "виртуални братя", които се конкурират помежду си кой да бъде избран при съставянето на изречение. От друга страна, езиковите единици в границите на едно конкретно изречение пък Барт нарича "актуални съседи", т.е. те стават "съседи" в момента и за момента. Ето как може да бъде представено това "братство" и "съседство" чрез изречението Мария получи това писмо:

Както се вижда от схемата, всяка от думите в нашето изречение попада в множество от думи, които принадлежат към една и съща част на речта:

- Мария заедно с други съществителни, означаващи лица - жената, момчето, Лили;

- получи - заедно с други преходни глаголи - прати, купи, взе;

- показателното местоимение за близки лица и предмети това - заедно с формата на същото местоимение за далечни лица и предмети онова;

- съществителното нарицателно писмо заедно с други съществителни нарицателни - колет, подарък, цвете.

В зависимост от мисълта, която искаме да изразим, избираме от парадигматичната ос онази дума, която съответства на нашата мисъл. Ако искаме да съобщим за Лили, която е взела някакво цвете, ще кажем: Лили взе онова цвете, т.е. ще изберем други думи от различните морфологични и лексикални парадигми.

Чудесната метафора на Ролан Барт за "виртуалните братя" - езиковите единици от едно равнище, и "актуалните съседи" - езиковите единици при свързването им в речта, достъпно откроява както разликата между парадигмата и синтагмата, така и тясната обвързаност помежду им. В хода на съвместното изучаване на морфология и синтаксис учениците могат да достигнат до разбирането, че в зависимост от мисълта, която говорещият иска да изрази, той избира от "виртуалните братя" онази дума, която съответства на неговата мисъл, но едновременно с това се подчинява на правилата за формално свързване на думите в потока на речта.

Предимствата на изучаването на граматиката като морфосинтаксис

Традиционното отделно изучаване на морфология и синтаксис в училище се оказва нефункционално, неикономично, недостатъчно ефективно. Синтаксисът и морфологията като отделни научни дисциплини описват езиковата система от различна гледна точка - всяка съобразно със своя предмет: морфологията - с оглед на лексикално-семантичните и граматичните признаци на думите, а синтаксисът - с оглед на правилата на свързването на форми в съчетания от думи и изречения. Важността на всяка от двете научни дисциплини от филологическа гледна точка не подлежи на съмнение. В средното училище обаче не е ефективно механичното пренасяне на предмета на науката синтаксис и на предмета на науката морфология, защото това, както практиката показва, води до разкъсване и в същото време - до излишно дублиране на информация - нещо, което пречи на учениците да осмислят граматичните правила на езика.

Когато става дума за обучението по граматика на родния език в средното училище - обучение, чието средоточие би трябвало да бъде текстът, логично е да се вземе под внимание най-вече съотнасянето между частите на изречението и частите на речта, т.е. да се подходи функционално - като се съвместят знанията по морфология и по синтаксис.

Едновременното изучаване на частите на речта и на частите на изречението не само не затруднява, а напротив - улеснява отработването на умението на учениците да правят синтактичен и морфологичен анализ. Нещо повече - то позволява да се избегне противоречивото и невинаги съответстващо на езиковата интуиция на учениците дефиниране на частите на речта на основата на твърде абстрактното им псевдологическо значение, според което се определят като предмети, признаци, действия. Поради недостатъчно развитото си абстрактно мислене учениците в прогимназиалния етап трудно могат да схванат, че думата предмет, употребена терминологично, означава ‘онтологична същност‘. По същия начин те не разбират абстрактната същност на понятията действие и признак и са склонни да възприемат в думите действие и признак в буквалното им значение. Подведени от традиционните дефиниции, ученици в прогимназиалния етап често са склонни да определят отглаголни съществителни като тичане, ходене, бягане като глаголи (понеже такива думи, буквално разтълкувани, означават действия) или пък съществителни имена като доброта, хубост, веселост - като прилагателни имена (доколкото, буквално прочетени, те означават признаци).

Изучаването на морфосинтаксис и открояването на отношението между частите на изречението и частите на речта позволява в анализите си учениците да се опират на много по-точни и непротиворечиви чисто формални белези, по които думите от даден клас се отличават от останалите думи. Така например никой българин не би се подвел относно това, коя дума е глагол, ако се използва фактът, че в съзнанието му тази част на речта е обвързана със синтактичната позиция на сказуемото, от една страна, и с изискванията на тази синтактична позиция - да бъде запълвана само с думи, които притежават граматичните признаци лице, число и време. В съответствие със същия начин могат да се дефинират и останалите части на речта:

- съществителното име - като дума, която запълва синтактичните позиции на подлог, пряко и непряко допълнение и обстоятелствено пояснение; има постоянен род, мени се по род и число и се членува;

- прилагателното име - като дума, която в изречението е съгласувано определение, защото се мени по род и число и може да се членува;

- наречието - като дума, която самостоятелно може да запълва синтактичната позиция на обстоятелствено пояснение и не се изменя и т.н.

Изучаването на морфосинтаксис на основата на един инвариантен модел на изречението и с акцент върху синтактичното функциониране на частите на речта има и още едно предимство - позволява пълноценното осмисляне на пунктуацията, която в българския книжовен език е синтактично обусловена.

Не на последно място, изучавайки морфосинтаксис, учениците могат да осъзнаят и да използват активно в текстовете си синтактичната синонимия. Освен това при такъв подход се създават предпоставки в хода на обучението по български език синтактичните позиции да се характеризират не само чрез своите формалнограматични свойства, а и чрез мотивиращите ги семантични свойства. Това би позволило по практически път да се осмислят понятия като валентност на глаголите и лексикална съчетаемост. Повече от ясно е, че познаването на тези възможности на езика е важно при продуцирането на текстове.

Основни лингвистични и дидактически постановки при изучаването на морфосинтаксис

1. Отношението между частите на изречението и частите на речта

Водеща при изучаването на морфосинтаксис в прогимназиалния етап е идеята за подчиняването на морфологичните знания на знанията за строежа на изречението. Причината за това произтича от вътрешната логика на самата езикова система. Именно по силата на тази логика в парадигмата на всяка част на речта се съдържа точно определен набор от форми, който прави думите, принадлежащи към нея, пригодни да заемат дадени синтактични позиции и непригодни да заемат други. Така например в позицията на сказуемо може да влезе само лична глаголна форма, т.е. тази позиция е предназначена за думи, които носят набора от граматични признаци лице, число и време. По аналогичен начин всяко съществително може да заеме позиция на подлог, на пряко и непряко допълнение, на обстоятелствено пояснение, защото тези позиции изискват да бъдат запълнени от думи, притежаващи набора от граматични признаци род и число, т.е. думи, принадлежащи към класа на съществителното име. Наречието пък с отсъствието на граматичните признаци, присъщи за изменяемите части на речта, както и със семантичната си същност може да запълва мястото на обстоятелственото пояснение.

Съотнасянето на частите на изречението и частите на речта позволява учениците не просто да научат, а да разберат понятията самостойни и несамостойни думи. Особено добре работещ е този подход за осмисляне на функциите на предлозите и съюзите, традиционно определяни като служебни думи. Разгледани в контекста на синтактичната им служба, те могат да бъдат разбрани и оразличени недвусмислено ясно от учениците:

- предлозите - като думи, които заедно със съществително име запълват позициите на непряко допълнение и на обстоятелствено пояснение или пък свързват съществително име с друго съществително име в именни словосъчетания с несъгласувани определения;

- съюзите - като думи, които свързват еднородни части в простото изречение или прости изречения в състава на сложното изречение.

Именно отношението между набора от граматични признаци и синтактична позиция, заложено в самата езикова система, в най-голяма степен обуславя функционалността на едновременното изучаване на граматиката.

2. Инвариантният модел на изречението

Синтагматичното преосмисляне на частите на речта като функционални класове думи може да стане само на основата на разбирането, че съществува един инвариантен структурен (не словореден) модел на изречението, по който се изгражда всяко конкретно изречение на български език. В този модел изречението се представя като набор от синтактични позиции, свързани в точно определени отношения помежду си. За простота терминът синтактична позиция в учебната практика може да се замени с метафората "празно място". Такава отправна точка при усвояването на знанията за граматичната система на езика гарантира създаването на свързана, цялостна и нагледна представа за простото и сложното изречение, които се строят на основата на едни и същи принципи и се различават само по това, че в простото изречение наличните синтактични позиции се запълват с отделни думи или именни словосъчетания, а в сложното съставно - с цели подчинени изречения.

Още едно основание като база за изучаването на граматиката да се приеме инвариантният модел на българското изречение дава фактът, че традиционната гледна точка към строежа на изречението става повод за известни неясноти и затруднения, които учениците трудно могат да преодолеят. Традиционната граматика, а в съответствие с нея - и училищната практика, налагат като основополагащо разбирането за българското изречение като съставено от главни и второстепенни части. При това разбиране като главни части на изречението се определят продлогът и сказуемото, а като второстепенни - всички останали: пряко допълнение, непряко допълнение, обстоятелствено пояснение, съгласувано и несъгласувано определение, приложение, сказуемно определение. При традиционната подялба не се отчита това, че някои от така наречените второстепенни части (пряко и непряко допълнение, обстоятелствено пояснение) пряко се подчиняват на сказуемото, а други - съгласуваното и несъгласуваното определение, приложението, са на подчинение не само на подлога, но и на определяните като второстепенни части пряко и непряко допълнение и обстоятелствено пояснение. Сравни:

Непристъпният връх се белееше отдалеч.

Съгласуваното определение пояснява главна част на изречението - подлога връх.

Гледахме непристъпния връх.

Съгласуваното определение пояснява второстепенна част на изречението - прякото допълнение връх.

Тръгнахме към непристъпния връх.

Съгласуваното определение пояснява второстепенна част на изречението - обстоятелственото пояснение връх.

Последните два примера разколебават логиката на традиционната граматика, защото се оказва, че някои второстепенни части (например определението) могат да се окажат второстепенни не само спрямо главните, но и спрямо други второстепенни части. Именно тази особеност на системата на българския език поставя под съмнение функционалността на битуващите по традиция в учебната практика понятия група на подлога и група на сказуемото. Учениците се препъват при осмислянето им именно защото определението в едни случаи се причислява към групата на подлога (когато пояснява подлога), а в други - към групата на сказуемото (когато пояснява съществително име в позициите на пряко допълнение, непряко допълнение или обстоятелствено пояснение.

Изучаването на морфосинтаксис предвижда възприемането на един по-нов, утвърден в съвременната лингвистика модел на изречението, който съдържа три строго и последователно йерархически разграничени равнища в структурата на изречението, при което всяко следващо равнище е непосредствено свързано с предходното и се определя от него.

Инвариантният модел на изречението може схематично да бъде представен така:

Идеята, която учениците трябва да осъзнаят, е, че при всяко конкретно изречение всяко празно място се запълва с конкретна дума, съчетание от думи.

При представянето на модела на изречението се изхожда от теоретичната постановка, че в него са налични три йерархични равнища, всяко от които е подчинено спрямо предходното:

I равнище: сказуемо - главна част;

II равнище: подлог, пряко допълнение, непряко допълнение, обстоятелствено пояснение - подчинени на сказуемото; като се има предвид, че най-често позицията на сказуемото е запълнена от глаголна форма, всички тези части могат да бъдат определени и като приглаголни членове. Сред тези части на изречението с по-особен статут е подлогът, тъй като съществителното (местоимението), което заеме тази синтактична позиция, диктува числото (и рода - при сложните глаголни форми за време) на глагола сказуемо. Именно затова в схемата по-горе позицията на подлога е откроена, като само тя е поставена вляво от позицията на сказуемото.

Що се отнася до равнопоставеността и еднаквата подчиненост спрямо глагола сказуемо на съществителното подлог и съществителното пряко допълнение например, те лесно биха могли да се докажат чрез възможността деятелнозалогови конструкции да се трансформират в страдателнозалогови конструкции, и обратното.

III равнище: определение - може да се подчини на всяка от думите в предходното равнище (независимо от това, дали са в позиция на подлог, допълнения или обстоятелствени пояснения).

I и II равнище могат да се определят като равнища на изречението, а III равнище - като равнище на словосъчетанието.

При усвояването на морфосинтаксиса от особена важност е учениците да схванат пълното припокриване на термините части на изречението и празни места в изречението, като при това единственото известно несъответствие в този смисъл е, както стана ясно, между определението, което е част на изречението, и отсъствието на специално празно място за определение. От изключителна практическа важност за успешното осъществяване на синтактичния анализ, който се практикува във всички прогимназиални класове, е да се осмисли това, че определението е подчинено на съществително име и заедно с него запълва позициите от II равнище.

Тристепенната структура на изречението е обвързана не само с граматичната, а и с лексикосемантичната съчетаемост на думите в речта. От лексемата глагол в едно конкретно изречение - от неговата валентност, зависи кои от техните позиции:

- задължително трябва да бъдат запълнени;

- изобщо не могат да бъдат запълнени;

- могат да бъдат запълнени по избор на говорещия.

Така например глаголът пиша "отваря" и позволява да бъдат запълнени всички места в изречението:

От избора на говорещия зависи кои от местата в конкретно изречение да бъдат запълнени и кои - не, т.е. колко и каква информация да изрази, например:

Момчето писа писмо на момичето.

Момчето писа писмо снощи.

Момчето писа снощи.

Момчето писа на момичето.

Писа на момичето снощи.

Момчето писа.

Писа.

Глаголът намирам се пък не допуска да бъде запълнено мястото на пряко допълнение (глаголът е непреходен), но изисква задължително да бъде запълнена позицията на обстоятелствено пояснение, тъй като в противен случай изречение с този глагол би било неграматично.

С изключително ограничена валентност са глаголи като съмна, мръкна, които допускат да бъде запълнена единствено позицията на обстоятелствено пояснение:

Съмна рано.

Изучаването на морфосинтаксис (и по-точно - на инвариантния модел на изречението) подпомага учениците лесно сами да откриват каква "валентност" има всяка конкретна глаголна лексема.

Запълването на синтактичните позиции на изреченията в текст е свързано с избор на начина за означаване на предметите, за които се говори. В празните места на подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение в изречението могат да функционират граматични синоними - съществително, местоимение или значещ пропуск (Ø), което в текст позволява, без да се пораждат неясноти и двусмислия, да бъдат избягвани дразнещите повторения: Иван - момчето - то - Ø (тича).

Усвояването на инвариантния модел на изречението гарантира и успешната работа по синтаксис на сложното изречение. Чрез знанието, че празно място в изречението може да се запълва с дума, словосъчетание или цяло изречение, много леко учениците могат да осмислят видовете подчинени в сложното съставно изречение. Показателно за това е следното сравнение между изреченията:

I.

Плуването носи здраве.

Всекидневното плуване носи здраве. / Плуването в морето носи здраве.

Да плуваш в морето, носи здраве.

II.

Медиите оповестиха победата.

Медиите оповестиха голямата победа. / Медиите оповестиха победата на отбора.

Медиите оповестиха, че отборът е победител.

III.

Алпинистите тръгнаха призори / на разсъмване.

Алпинистите тръгнаха в ранно утро. / Алпинистите тръгнаха в утрото на празника.

Алпинистите тръгнаха, когато зазоряваше.

Подобен подход при изучаването на граматиката допринася за овладяването на синтактичната синонимия на езика. Умението в зависимост от комуникативната задача свободно да се борави с различни синтактични синоними е един от сигурните белези на високата комуникативна компетентност.

Морфосинтаксисът в съвременните учебници по български език

Както вече беше посочено, за въвеждането на разгледания подход при изучаването на граматиката в българската училищна практика най-голяма е заслугата на доц. Милена Васева - автор на ДОИ, както и на множество учебни програми (с изключение на сега действащите), учебници и учебни помагала. В особено изчистен, ясен и прагматичен вид идеята за съвместното изучаване на морфология и синтаксис е реализирана в новите учебници за 5. и 6. клас (изд. "Просвета"), чийто водещ автор е тя. Апробирането на тези учебници, както и на съпътстващите ги учебни помагала през миналата и настоящата учебна година категорично потвърждава функционалността и ефективността на изучаването на морфосинтаксис.

© Весела Михайлова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 2
© Електронно списание LiterNet, 20.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 2.