ВЛАКЪТ НА НАДЕЖДАТА

Руси Русев

web

Основен обект на художествено-естетическа интерпретация в книгата на Евелина Ламбрева Йекер „Влакът за Амстердам” е „вътрешният човек”. Неговото полагане в центъра на образно-смисловата цялост е натоварено с особени функции. От една страна, то задава концептуално значимите измерения на художественото изображение, а от друга - определя поетиката и стилистиката на белетристичните текстове. Творческото съзнание нюансира субективно-оценъчно преднамерения акцент върху вътрешната природа на човека, равнопоставяйки персонажите като човешки същества в изобразяваната действителност (художествена проекция на съвременния свят), независимо че те се различават по национална принадлежност, възраст, пол, сексуална ориентация, професия и социално положение. По този начин интерпретираните проблеми се открояват със своето глобално звучене.

Включените в книгата творби могат да бъдат условно разделени на две групи в зависимост от това, коя страна от психиката на литературните герои е предмет на художествено изследване и естетизиране - тъмната или светлата.

Евелина Ламбрева използва класическия принцип „запетая, но” при изграждане на композицията и архитектониката на своите къси разкази. Интересното обаче е, че посредством него тя отваря внезапно в текстовото пространство „прозорец” към „вътрешната сцена” на личността. Така авторката привлича вниманието на читателя върху деструктивните импулси у персонажите, които разрушават човешкото у човека, или върху техните светли чувства, емоции и градивни пориви на душите им.

Психологическата енергия на повествователните текстове се изразява от полупряката реч, вътрешният монолог и диалог, непроизнесената предполагаема пряка реч и косвената реч, от използването на аналитични микротекстове, на съня и ретроспекцията. За психологизма на дискурса допринася и избраният тип повествование - еднолично и предимно третолично с персонален разказвач, наблюдаващ в повечето случаи събитията и хората през съзнанието на някой персонаж, следствие на което анализираното лице се възприема и като самоанализиращо се. Например: Биляна безропотно се подчини. Не смееше да го попита в тази държава жените нямат ли си собствени банкови сметки и малко собствени пари. Не искаше да го обиди. Чувстваше се задължена. И зависима от него. Не искаше и той да почне да мисли за нея като родителите си. Вътрешно страдаше и нямаше на кого да каже.

В разказите с негативна емоционална доминанта художественият интерес на Евелина Ламбрева е насочен към разкриване на причините за кризата в съвременното съзнание, за морално-нравственото осакатяване на човека и на обществото. Една от тези причини е травмирането на детската психика.

Като дете Оливър Бекет от разказа „Бъбрекът” става жертва на мрачните методи на възпитание, които използват неговите родители. Системно унижаваната му и малтретирана субективност развива у него перверзно чувство за власт над другите, чрез която той може да постигне собствената си неуязвимост. Погубването на душата и силата на парите превръщат Бекет в цинично аморално чудовище, чиято житейска философия е: Ценности, глупости, измишльотини... Човекът от край време е бил стока, защо и органите му да нямат право да станат стока? По своята бездуховност и морална тъпота Бекет ни напомня Борис Морев от „Тютюн”. Ето какво е морално-нравственото кредо на Димитър-Димовия литературен герой: „Гадна тълпа” - помисли той с отвращение, ядосан от навалицата, която го блъскаше и принуждаваше да върви на зигзаг. Нима не би продал душата си да изплува над тая сган?... Той отдавна беше решил да я продаде, но липсваше добър купувач и това го отегчаваше. Даваха му много ниска цена.

Вината на Оливър Бекет и на такива като него, които разрушават морално-нравствените и хуманните устои на обществото и причиняват неимоверни страдания на обикновения човек, е персонифицирана в образа на Шакир - циганина, затънал в социална безизходица, страдащия съпруг и баща, чието светло и жертвоготовно чувство е поругано.

Травмирана е в детството и психиката на Мадам от едноименния разказ, и на Марта от „Скъпи Ханс...”. Чрез тези два образа Евелина Ламбрева интерпретира художествено убедително актуалната тема за женските перверзии.

Лишавайки младите жени проститутки от майчинство, Мадам фактически отмъщава на своята майка за неспособността й да се грижи за нея като дете. Отнемането на новороденото от майката е своеобразен наказателен акт. Жестокото убийство на Мадам от отчаяната Аделина, е възмездие за бруталното посегателство върху майчинството и утвърждаване на неговата святост чрез бъдещите страдания на злощастната студентка по социология.

В детството си Марта не получава мечтаната бащина обич и грижа. Нейната душа е дълбоко наранена от безотговорното отношение на бащата към изтерзаната й майка и към самата нея. Емоционалната ощетеност на Марта я превръща в хладнокръвна и жестока убийца. Тя убива последователно Кристоф и Ханс, защото според нея нито единият, нито другият може да бъде достоен баща на детето, което тя ще роди. Убивайки, Марта отрича бащинството като присъща на мъжа биологична и социална функция. Този женски образ е със силен митологичен заряд, който ни позволява да разпознаем в него Великата богиня майка със способността й да дава и да отнема живот, да бъде и благодетелка, и разрушителка.

В разказите „Мариета”, „Чужденката”, „Последният влак”, „Последна спирка: „Под липите”, „Домашното” и „Хълмът на синигерите” виждаме как в един добре подреден, образцов свят на „организираното щастие” кризата в съзнанието на човека води до разпад на неговата личност. Педагогическата недостатъчност, емоционалното обедняване, духовното опустошение, съзнателното умъртвяване на чувствата, потребността от доминиране и стесняването на мотивационната сфера на индивида в отношението му към света взривяват отношенията между Аз и Другия, за да дадат път на омразата, ксенофобията, агресията, жестокостта.

Сривът в смисловата сфера на персонажите, тяхната морална дефективност и асоциалното им поведение са изобразени от Евелина Ламбрева с потресаваща експресивност и овладяно чувство за естетическа мярка, с проникновен психологизъм.

Контрапункт на коментираните дотук творби са „светлите” разкази в книгата - „Котката”, „Божури”, „Крадецът”, „Бялата орхидея”, „Орлето”, „Айсел”, „Градът на мъртвите”, „Мостът”, „Амели”, „Сляпа баба”, „Терцата”, „Полет Цюрих - София”, „Лавандулови поля”, „Влакът за Амстердам”. В тях са разкрити силата на любовта и добротворството, усилията да преодолееш страховете си и да изявиш своето истинско Аз, волята да се лишиш от егоизма си, за да направиш другите щастливи, стоицизмът в отстояване на човешкото у себе си въпреки ударите на съдбата, стремежът да подхранваш с таланта си творческото начало в живота, съзнанието, че „Аз като Аз съществувам с другия и за другия”. В тези прекрасни белетристични текстове, наситени с фин лиризъм, персонализмът тържествува над индвидуализма.

Ако внимателно се вгледаме в художествената структура на книгата, ще открием, че тя е организирана на принципа на въпросно-отговорното единство. Образната система и тематично-смисловото изграждане на така наречените „тъмни” разкази пораждат тревожния и все по-актуален днес въпрос за антропологичната катастрофа, заплашваща с гибел цивилизацията. Ще се случи ли тази катастрофа? „Светлите” разкази дават отрицателен отговор. Като цяло обаче книгата предупреждава и внушава, че това е възможно само при едно условие - ако човечеството осъзнае, че в ценностното ядро на съвременния глобализиращ се свят е човешката личност, която е призвана да постигне единството на доброто и красотата у себе си по Божи образ и подобие.

Надеждата е приютена в онова настойчиво „Защо?” на Лястовица от разказа „Терцата”, което очертава вертикалата на духовното и нравственото ни себеоблагородяване. И в онзи влак за Амстердам, в който Любовта - Бог вътре в нас - бди над човешкото у нас.

Белетристичният дебют на Евелина Йекер е ярък и обнадеждаващ. Той е ярък, защото щастливо съчетава творческите усилия на лирика и писателя психолог в създаването на къси неепически форми, за да се преживеят, осмислят и естетизират съдбовни за нашето съвремие проблеми. Той е обнадеждаващ, защото разкрива таланта на един роден разказвач, който умее да пише кратко и да създава повествователни текстове, подкупващи със своя лиризъм и интригуващи с психологизма и драматичната дълбочина на познанието и себепознанието.

© Руси Русев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2008, № 7 (104)