|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТАРЕЦЪТ ТИХОН
web
Епископът с тих образ на светец,
началникът на старата ни школа,
остави многословния венец
от почести, признания и с воля,
отдадена на висши светове,
си тръгна без тълпа от изпращачи.
Но в свойте шепоти и ветрове
върбата до прозореца зове
гласа му кротък и чешмата плаче
с водата на пиринчения лъв,
И църквицата със златиста кръв
във вените на бигора живее
от спомена за него. Той бе тук
достойника! Смълчаната алея
със всеки камък пази свиден звук
от стъпките му. Ехото го дири
между скалите, кърмещи ята...
Той побеля - покри го мъдростта
със вишнев цвят от белите зефири
на май. О, май!... Живя ли между нас?
Не между нас, а в нас живя мъдрецът.
Високия му литургичен глас
гори като кандило във ветреца
от миналато. Тихон. Много тих.
Почти невидим. Но остана зримо
в сърцата ни като лице в триптих,
окичвано по празници, любимо...
О, той си тръгна с нежния синчец
в очите си и тъжни ни остави,
Пастирът на небесните морави
епископът с тих образ на светец.
© Радко Радков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2009, № 2 (111)
Други публикации:
Византийски запеви. София: Народна младеж, 1978.
|