ПАТЕНЦЕТО, КОЕТО СЕ СТРАХУВАШЕ ОТ ВОДАТА

Петя Александрова

web

Имало едно време едно патенце, което се страхувало от водата. То било последното от люпилото и все още треперело, оглеждало се изплашено. Мама патица всеки ден повтаряла на своите рожби: "Още малко и ще ви заведа в реката. Но трябва да внимавате много. Наблизо е гората, а там живее лошата лисица. Тя много обича да отмъква малки патенца."

В неделя сутринта патицата повела своите дечица към реката. Малкото патенце било последно в редицата и все още се клатушкало несигурно на крачетата си. "Бързо, бързо, докато в реката не са дошли да се къпят децата!", казала мама патица. Патенцата бързали, но най-малкото все изоставало. Накрая те се отдалечили, а то, уморено, се пъхнало да почине под листата на репея. Там имало обаче още някого. Той се показвал наполовина от една дупка в земята и му се сторил черен и страшен. Патенцето си затворило очите от страх. Ами ако е лисицата? "Накъде си тръгнало толкова рано?", попитал този от дупката. "Отивам в реката!", отговорило патенцето. "В реката? Ами ако се удавиш? Най-добре е отдолу, под земята, там е топличко и сухо..." И къртицата, защото това била тя, се вмъкнала отново в дупката и изчезнала. Патенцето закретало нататък. Било толкова малко, че една красива шарена пеперуда напълно го покрила със сянката си, докато летяла над него. "Толкова си красив! Почти колкото мене. Ела с мен, ще бъдем двама и ще хвърчим на воля", казала тя... Патенцето се опитало да литне, но не успяло, домашните патици трудно хвърчат. "Не мога, трябва да отида до реката!". "Е, добре, сбогом тогава! Но да знаеш, трябва да се хвърчи, а не да се плува. Правиш грешка!", казала пеперудата и отлетяла. Патенцето отново тръгнало. Станало горещо, слънцето препичало. Край него минали жена с момченцето си. Майката се карала: "Казах ти да не стоиш много във водата! Погледни се! Целият си посинял, утре ще вдигнеш температура!". Патенцето се почудило - дали да не се връща назад. То не искало да стане синьо, нито да се разболява. Наближило върбалака и за последен път спряло да почине. И точно тогава една мека и нежна лапа го хванала и издигнала нагоре, за да го разгледат очите. "Яяя, какво малко патенце... Къде си тръгнало, миличко?" Гласът бил толкова любезен, че патенцето никак не се стреснало, ами най-спокойно отговорило: "Отивам в реката, но много ме е страх. Казват, че водата е опасна, мога да се удавя. А мога и да се разболея, да вдигна температура...". Лисицата, защото това била тя, се разсмяла толкова силно, че направо издухала патенцето: "Да се удавиш? Да простинеш? Честна лисича дума, такова нещо не съм чувала никога, а толкова много патки са ми минали през лапите!" Ужасено, малкото патенце, се изтърколило на земята и се втурнало презглава нанякъде, без да знае накъде. И изведнъж се намерило във водата. Ах, че е хубаво! Наоколо плували с весела врява братчетата и сестричките му, а майка му гальовно го пощипвала с клюна си: "Къде се изгуби, момчето ми? Какво стана с теб? Така се разтревожих - мислех, че те е грабнала лисицата!". "Аз да се изгубя? Да ме грабне лисицата? Да не съм някое глупаво малко пате! Просто се спрях да поговоря с едни познати", казало патето и щастливо раздвижило крачета във водата. Прекрасно е да си патенце и да плуваш, да плуваш в реката...

© Петя Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.11.2008, № 11 (108)