КОГАТО ПРАСЕНЦАТА ВОДЯТ СВЕТСКИ РАЗГОВОРИ

Петя Александрова

web

Имаше едно време една самотна дама, която си имаше за компания вкъщи едно прасенце. То се наричаше госпожица Чисти копитца, защото наистина беше винаги чисто и облечено с вкус. Може да се каже, че прасенцето също беше една малка розова дама, понякога даже не ги различаваха отдалече. Жената много обичаше своето прасенце и не само че се грижеше за него - двете бяха неразделни приятелки. Госпожица Чисти копитца имаше малка къщичка в двора на големия дом, където живееше самотната дама. Къщичката беше съвсем истинска - с керемиди на покрива, с тапети на стените, с плочки в банята и блестящи от чистота сребърни кранчета на чешмите. Сутрин Чисти копитца се събуждаше рано, обуваше копринените си чехлички и отиваше, прозявайки се, в банята, за да си вземе един душ. След това обличаше своето утринно халатче на големи жълти слънчогледи, оправяше си прическата и посещаваше стопанката на големия дом. Те закусваха заедно. Докато похапваха топли кроасани с ябълково желе и пиеха английски чай от старинни китайски фарфорови чашки, те си бъбреха за това-онова като истински дами и приятелки. Ето какво си говореха например последната сутрин. Госпожица Чисти копитца казваше:

- Моята първа братовчедка си е построила къща с десет балкончета. Не къща, а цял палат!

- Като моята... - казваше Самотната дама.

- А, не, по-голяма... Твоята има само четири балкончета... Освен това братовчедка ми има басейн с олимпийски размери.

- И моят не е лош, жената на кмета много го харесва...

- А пък моята братовчедка познава една от дъщерите на испанския крал...

- Голяма работа, аз пък познавам самата английска кралица. Веднъж, като бях на гости в Лондон, тя мина край мене с каляската си и ми кимна с глава...

- Ти си ходила в Лондон? А моята братовчедка е обиколила света... Тя казва, че никой вече не яде сутрин кроасани, а само сандвичи с шунка и топено сирене...

- И аз мога да правя сандвичи, но от тях се пълнее много...

- НЯКОИ пълнеят, но други - не... Аз например не мога и не мога да кача нито грам. Какво не опитвам, тъпча се като прасе... но не и не, оставам си кльощава. Завиждам ти, ти ставаш все по-закръглена...

- Аз да съм закръглена? Вчера се теглих и бях съвсем като оня ден...

- Но оня ден не беше като всички дни, скъпа, оня ден имаше пълнолуние...

- Глупости говориш, драга, оня ден луната я нямаше ИЗОБЩО. А и как можеш да я видиш, като по цяла нощ хъркаш, чак в моята спалня те чувам...

- Аз да хъркам? Измисляш си. А знаеш ли, че имаш дупка на чорапа? И че маникюрът на кутрето ти е счупен? Честна дума ти казвам, от твоя чай вече ми се повръща...

Двете приятелки се скараха и познайте кой си излезе завинаги от малката хубава къщичка с истински керемиди и сребърни кранчета на чешмите? Да, това беше госпожица Чисти копитца. Наложи се да тръгне по белия свят само по халатче и копринени чехлички. Защо? Само защото не владееше изкуството на светските разговори. Може би е намерила своята братовчедка, заедно обикалят света и закусват навсякъде сандвичи с шунка и топено сирене. Сигурна съм обаче, че тъкмо оттогава възрастните самотни дами си вземат за компания малки кученца, а не прасенца. Защото кученцата еднакво обичат и кроасани, и сандвичи, не познават английската кралица и все им е едно луната има ли я, или я няма. Освен това не държат да живеят в къщичка с тапети и плочки в банята, ама хич.

© Петя Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.11.2008, № 11 (108)