Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СОЦИАЛНИ И ДУХОВНИ ФУНКЦИИ НА КУКЕРСКИЯ КОСТЮМ

Мариянка Жекова

web

Маскиранията представляват световен културен феномен. Що се отнася до българската традиционна култура, маскиране се наблюдава в ритуалите при всички ключови фази от жизнения и календарния цикъл. Маскарадните игри, детерминирани от календара, се осъществяват през Мръсните дни (от Игнажден - 20.12, до Богоявление - 6.01, в Западна България) или през Тодоровата (Сирната) седмица (в началото на Великденските пости, в Югоизточна България). Маскираните млади (до 40-годишни) мъже, семейни или несемейни, в различните региони на страната имат различни названия: кукери, кукове, ешкари, бабугери, сурвакари, старци, джамалари, василичари, коледжани... Утвърдено е събирателното название кукери, характерно за маскираните в Тракия. Произходът на думата "кукер" разделя изследователите. Съществуват хипотези, че тя е от тракийски произход и означава "волорог", което има пряко отношение към маскирането на този тип персонажи. Михаил Арнаудов извежда названието кукер от кукла по асоциация с обредния костюм на играча (Арнаудов 1996: 555). Според други учени (Добрев 1982: 39) думата има праславянски и прабалтийски корен и е свързана с глупостта като проява на карнавалната природа (кукуригането на петела, който е символ на карнавалната глупост; изкукуригал = 'съвсем оглупял'). Коренът се извежда и със значение "демон на смъртта" (кукумявката - птица, чиито "глас" предвещава смърт) (Добрев 1982: 39). Хипотезите за произхода на понятието 'кукер' пряко или косвено отвеждат към спецификата на кукерския костюм.

От названието кукери се образува съществуващия в разговорна среда ареал Кукерландия, обозначаващ региона на гр. Ямбол и околностите. Кукерските игри често се разиграват на Куковден - понеделникът след Сирни Заговезни.

Кукерските групи изграждат цялостния си облик чрез костюми, маски, атрибути, действия, благословии, танцов ритъм и оглушителния тътен на хлопките, закрепени на поясите. Цялото това шумно, пищно, зрелищно шествие обладава апотропейни, репродуциращи, отблъскващи злото сили. Кукерите ритуално обхождат къщите, пресъздават сценки с репродуциращ смисъл, отдават се на еротични задявки, удрят с дървените си саби домакините за здраве и берекет, а по залез на мегдана разиграват заораване, засяване, гадаят и кукерският цар благославя. Действията им символно преповтарят повратните моменти от календарния и жизнения цикъл. Изследователите днес се обединяват около идеята, че кукерските игри наследяват древни мъжки инициационни ритуали.

Настоящото изложение е фокусирано върху кукерските костюми (включително маски) и техните социални и духовни функции. В нищо друго от света на вещите човек не присъства така, както в дрехите (Паси 1993: 140). Кукерските костюми са специфични, контаминирани и провокират изследователския интерес. Чрез костюмите кукерите придобиват статут на демони, преобръщат времепространството и себе си и са в състояние да преподреждат и хармонизират Космоса. Кукерските групи включват разнородни маскирани персонажи: кукерска булка, младоженец, кукерска баба, старец, мечка, камила, поп, арапи, цигани, магаре, същински кукери... Тези персонажи Г. Михайлова обединява в подгрупи по разнотипни признаци (Михайлова 2002: 139). По признака чужди персонажите образуват две подгрупи - на митически чуждите - дракуси, дяволи, юдички, чудовища и на етнически чуждите - цигани, арапи, турци. Друга подгрупа включва образи с признака стар - кукерска баба, старци, бабугери, бабушари. Изследователите извеждат често срещаните при кукерските маскирания названия старец и баба от връзката на маскарадните игри с култа към предците (Михайлова 2002: 16 и пос. там библиография). Следваща подгрупа включва персонажи, чийто костюм е ясен знак за полово-възрастов, социален и семеен статус - невяста, кукерски цар, доктор, поп... Същинските кукери са обединени в подгрупа по белега раздвоени персонажи. Двойствеността произтича от разминаването между костюм и маска. Кукерите съчетават зооморфни или причудливи маски, насочващи към демоничното, с костюми, дублиращи женската носия. Всъщност всички персонажи в кукерската група проявяват двойствени черти на различни равнища. При кукерската баба чрез названието се обозначава жена извън фертилитета, а по време на обреда тя разиграва раждане, измъквайки коте от дрехата си. Кукерският цар е гротесков и включва сред благословиите си обсенни мотиви... Двойствен е и ритуално умиращият и възкръсващ младоженец, който умира веднъж, когато кукерите похищават булката, и втори път - по време на сеитбата. Двойното му възкресение обезпечава общностната и аграрната репродуктивност.

Кукерските игри като поведение, костюми, маски са противоречиви, амбивалентни. Кукерите защитават, но и плашат, те са респектиращи, но и гротескни. Какви са социалните функции, с които са натоварени кукерските костюми? Костюмът е език със социални послания. Дали в кукерския костюм наблюдаваме травестия (Краев 1996: 19-23) или по-общо метаморфоза (Михайлова 2002: 225-302)? Георг Краев отбелязва, че мъжете се предрешват не просто в женски дрехи, а с дрехите на жени с определен социален статус в общността (Краев 1996: 19-23). И самите те придобиват този статус. Костюмът бива възприеман като социален знак, свързан със своя носител. Обличайки невестински носии, кукерите се превъплъщават в нова социална роля. Можем ли в такъв случай да говорим за андрогинно начало? Обличайки чрез чуждото облекло друг полов и социален статус, друга идентичност, кукерите престават да бъдат себе си, т.е. мисля, че да говорим за андрогинно начало при кукерите в традиционната култура е пресилено.

Ганка Михайлова, аналогично на Георг Краев твърди, че обредните персонажи са такива, каквито ги демонстрират костюмите и маските им. Авторката абстрахира на по-високо равнище идеята за травестията, разсъждавайки, че в митологичен смисъл смяната на пола кодира метаморфоза от едно качествено състояние в друго - митологично, възрастово, семейно, видово. Смяната на пола не е буквална, тя е код за митологично и социално преобразяване на персонажите (каквото е и орането-преобръщане, преденето-пресукване, въртенето на воденичното колело) (Михайлова 2002: 208)... Заораването, което кукерите в Югоизточна България извършват на мегдана по залез, като митологически процес на преобръщане на световете семантично се изразява и чрез смяната на половете. В този регион кукерските групи “двукратно” - чрез костюми и действия - заявяват преподреждането на Космоса: да отбележим наблюдението на Иван Маразов, че промяната на пола е почти задължителен елемент на всички инициации (Маразов 1994: 164). Кукерските игри като мъжки инициационни обреди целят себепреобразяване и преобразяване на времепространството от негативна в позитивна посока. Придобили особен статус чрез извънделничните си костюми, кукерите влизат в контакт със свръхестественото, обладават нови сили и енергии. Социалният живот на кукерите, респективно на кукерските костюми, е свързан с маргиналното, с лиминалното. Кукерският костюм, маската - това е кукерът. По време на игрите той губи делничната си идентичност, живее на границата между световете, контактува успешно с отвъдното и тукашното. Така се обяснява афинитетът на маскираните в традиционната култура към преломни социални и календарни моменти, когато световете са отворени за мъртвите и контактът с отвъдното е най-гладко осъществим. Тогава се осъществява пренареждане, преобръщане, уравновесяване на Космоса и се постига природен и социален баланс. В този смисъл може да се твърди, че кукерските костюми според митичното съзнание способстват да се обезпечат хармонията и равновесието в социума и природата. Костюм и маска поемат функциите на медиатори между световете.

Социалните функции на кукерските костюми изчерпват социалните функции на кукера. Той е едновременно и сакрален, и профанен персонаж, но най-важното - той не е себе си. Обусловеният от костюма граничен статут предполага гранични действия. Маскиран, неразпознавеем, кукерът си позволява ритуално еротично поведение, каквото в делника би било немислимо в рамките на общността. Обредното маскиране не познава сваляне на маските - затова кукерът не разкрива самоличността си на обществено място.

Кукерските групи са отглас от древни мъжки войнски съюзи. Дървените саби, които съвместяват допълнително и фалическа символика, са постоянен кукерски атрибут. В традиционната култура при бой между кукери и смърт близките не припознават убитите като свои родственици. За тях те остават "чужди", не хора, а демони, което потвърждава тезата, че дрехата, маската в традиционната култура е равнозначна на същността. За митичното съзнание кукерите не са маскирани, а са такива, каквито ги демонстрират костюмите и маските им. Затова в обреда е забранена деперсонификацията. Според по-нови интерпретации неразпознаването на участниците в кукерската група гарантира плодородие.

Костюмът на кукерите е най-често невестински сукман и колан с големи и малки медни звънци. Също така може да е обърнат с козината навън кожух - за мечка, кафяв вълнен плат - за магаре, свещенически дрехи - за поп и т.н. Звънците са по-скоро атрибут, отколкото част от костюма, но са твърде значими в обреда. На звука на кукерските звънци се приписват профилактични свойства. При ритмични подскоци или тръскания на тялото множеството хлопки по поясите звънят и задават ритъма на цялата група. Харизматичното въздействие на кукерските игри дължи много на дрънченето на хлопките. При изпълнението на ритуалите от аграрния и семейния цикъл кукерите мълчат и, подскачайки, дрънчат в съпровод на гайда и тъпан. На финала сред тишина говори само кукерският цар, благославяйки, сякаш "превежда" (Краев 1996: 41) хаоса от звуци в благословия, често обсенна.

Отделни персонажи от кукерската група са облечени в дрипи, в скъсани дрехи - факт, коментиран още от Г. С. Раковски в бележките към "Горски пътник" от 1857 г. Дрипите, вехтите дрехи се явяват маскарадни белези на старостта. Затова с тях се обличат кукерската баба, старецът, кукерският цар.

Специално внимание заслужава кукерската маска - важен елемент от кукерския костюм. Маската е спътник на гранична или поне извънделнична ситуация от човешкия живот: война, смърт, смяна на социален статус, обред. Обредната маска е синоним на символно поведение. Тя, аналогично на предрешването, отчуждава носещия я от собствената му индивидуалност (Ангелов 1995: 6). Кукерските игри водят началото си от Дионисиевата обредност (Арнаудов 1996: 554; Фол 1999: 5-6), за която е характерно маскирането. Старогръцката дума за маска е просопон, т.е. това, което е пред взора на носещия го и което с останалите външни белези е средството да премине човек в друг стасис (съ-стояние) (Фол 1999: 5-6). Кукерската маска е зооморфна, чудовищна, отъждествява се с хтонични същества. Съответно и кукерът е демон, тъй като маската е мост между световете. Затова чудовищно-зооморфното е най-архаичен неин признак. Използването на маската дава възможност да се извършват действия, които в друго време биха се възприели като разпуснатост, разюзданост. Зад ритуалната маска прозира заложена в човешката психология потребност да надскочиш сянката си, т.е. собствената си същина (Ангелов 1995:11). Маската дава харизматична власт - ирационална, сугестивна.

Класическата кукерска маска е зооморфна, от плъст (вълнен валян плат) или обърната с козината навън животинска кожа, с прикрепени рога или цял животински череп. В Пернишко цялата маска е окичена с пера в различни естествени цветове. В някои ямболски села маската е по-скоро причудлива - картонена конструкция, облепена с огледала, обшита с мъниста и пайети, към гърба висят цветни ленти. Доминира пъстротата. Вероятно този тип маска е иновация. Но пъстротата в маската е закономерна - тя се явява знак на живота, неотменен белег за образите на маскираните персонажи. Зооморфните маски също включват ярки цветове. Друг древен тип маска е почернянето на лицата с катран, сажди (Гоев 1995: 46-50). В кукерската група лицата си почернят отделни обредни персонажи - мечкарят, камиларят, циганите, арапите, дяволите. Лицата си може де почернят и всички участници в дружината - тогава е налице двойно маскиране: почернено лице и маска. Като атрибут на злото, черният цвят се явява защитник от него. Докато зооморфните маски са персонифицирани, черната е неперсонифицирана, универсална и вероятно най-древна.

От казаното може да се обобщи, че социалният живот на кукерския костюм в традиционната българска култура е интензивен, натоварен с множество значения. Костюмът и маската означават индивида, дават му характеристиките си. Днес строгият обред е отстъпил място на весел, шарен спектакъл, изобилстващ с иновации и в костюма. Днешният кукер се маскира театрално. Той е едновременно себе си и кукер. Андрогинната специфика е валидна за съвременните кукери. Тя се препотвърждава и от инвазията на момичета кукери, забелязвани и в маскарадите на село, и в градските кукерски фестивали. Децата кукери не са рядкост.

В костюма се експериментира с материалите, цветовете, търси се блясък. Социалните функции на кукерските маска и костюм днес са снели част от тежестта си, променят се, адаптират се към новите условия, което е нормален и естествен процес. При все това идеята за апотропейния и репродуциращ смисъл на кукерските игри се запазва. Чудовищната зооморфна маска със стърчащи рога, съчетана с невестински сукман, продължава да пази и плаши, да бъде актуална и да означава кукера, въпреки съжителството й с карнавални костюми.

Социалните и духовните функции на кукерския костюм в значителна степен се припокриват - в приноса към доминиращата идея за аграрна и общностна репродуктивност. Но кукерските одежди имат и измерения, относими по-скоро към духовната сфера. Кукерският костюм значително допринася да се долови празникът, обредът, извънделничната атмосфера в контраст с всекидневието. Духовен е и поривът чрез кукерския костюм и маска да се изяви споменатата човешка потребност да надскочиш същината си, себе си... Кукерският костюм осигурява на общността пищност на цветове, изобилие на естествени материали, парад на гротескно-страховити чудовища. В сферата на духовното и естетическото в частност е удовлетворението на кукерите, които по традиция сами изработват маските си. В стремежа си към въздейственост те обогатяват технологичния процес и обогатяват въображението си. Така кукерското шествие се превръща и в дефиле на женската сръчност. Обличаните от кукерите невестински носии впечатляват със своите детайли: шевици, гайтани, накити.

Естетическият живот на кукерския костюм започва, когато магиите за плодородие и здраве, с които е пропит маскарадът, губят предишното си значение и цялото действие се превръща в оригинален спектакъл. Естетиката на кукерския костюм е естетика на гротескното. Целта на костюма е не да възхити, а да уплаши, да пропъди злото, да разсмее. Шумното кукерско шествие дължи пародийното си въздействие и на кукерския костюм. Да вземем за пример кукерският цар. За такъв в традиционната култура избират крадец или пияница (Михайлова 2002: 95): по правило той е облечен в дрипи, носи кална, пробита кошница, короната му е изрязана от кратуна, държи помет (прът с парцал за чистене на пещта) вместо жезъл. Кукерският цар е пародия, визуална демонстрация на анти-царя. И въпреки амбивалентната му същност, която личи от яркото противоречие между облик и название, общността приема с ликуване обсенните му благословии.

Традиционните облекла, атрибути и маски на кукерите, както и кукерските игри като цяло, подлежат на постоянно иновиране от древността, но винаги запазват апотропейното си предназначение. Променяйки се, те запазват виталността си, продължават да са популярни. Така е и у нас в най-ново време - продължават да се множат маскарадните фестивали, където се демонстрират кукерски костюми от различни региони на страната. Социалните, духовните, естетическите функции на кукерския костюм се променят, преплитат се, взаимно се допълват и заедно с останалите елементи на обреда (звук, действия, танци) допринасят за цялостния облик на кукерските игри.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов 1996: Арнаудов, М. Карнавал в Тракия. // Очерци по български фолклор. Трето фототипно издание. София, 1996, 551-555.

Ангелов 1995: Ангелов, В. Обредната (ритуална) маска. // Маскираните игри - минало и съвременност. Перник, 1995, 5-13.

Ангелов 1999: Ангелов, В. Ритуални и погребални маски. // Маска и ритуал. София, 1999, 96-100.

Гоев 1995: Гоев, А. Черната обредна маска (Към въпроса за полифункционалната й характеристика). // Маскираните игри - минало и съвременност. Перник, 1995, 43-52.

Добрев 1982: Добрев, Ив. Гротескната същност на българските народни кукерски игри. // Български фолклор, 1982, № 3, 39-44.

Краев 1996: Краев, Г. Български маскарадни игри. София, 1996.

Маразов 1994: Маразов, Ив. Митология на траките. София, 1994.

Михайлова 2002: Михайлова, Г. Маскирани ли са маскираните персонажи. София, 2002.

Паси 1993: Паси, Ис. Смешното. София, 1993.

Фол 1999: Фол, Ал. Маска. // Маска и ритуал, София, 1999, 5-6.

 

 

© Мариянка Жекова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.11.2008, № 11 (108)