КРИВОРАЗБРАНАТА ЕВРОПА.
За Швейк, Бай Ганьо и някои не толкова смешни български реакции на европейската сцена

Мирослава Кортенска

web

Чешкото председателство на ЕС, което започна инфарктно с газовата криза през януари, сега е в своя край. Чехите поздравиха своите приемници шведите с буре бира, което им изпратиха с корабче по р. Вълтава. С типичното за наследниците на Швейк чувство за хумор, те са на път да загърбят твърде критичните шест месеца на своето председателство на ЕС, съпътствано от икономическата криза, политическия срив в самата Чехия и свалянето на правителството на Тополанек, както и нескрития евроскептицизъм на президента Клаус...

Ако се върнем в началото, България беше особено засегната не само от газовата криза, но и от представата за страната ни, изобразена в инсталацията „Ентропа”. По тази реакция се оказа, че България се е отдалечила дори от своята побратима от времето на соца - Чехия. Чехия, която влезе в Европейския съюз с първите три страни от Източния блок, с така наречената Вишеградска тройка (1992 г.), и която първа от бившите соцстрани пое председателството на ЕС. Именно Чехия ни показа какво представляваме на картата на Европа.

В центъра на ЕК в Брюксел бе окачена инсталация, на която България, бе изобразена като страна с изостанал бит, в който шестват турските тоалетни и проблясват преплетените политически интереси - в синьо, червено и жълто... Показана бе връзката между лошата политика и изостаналостта ни. Реакциите у нас бяха бурни и от страна на тези, които не приемаха инсталацията „Ентропа” и излагането й в централата на ЕК в Брюксел, и на множество художници и интелектуалци у нас, които възразиха, че изкуството има други цели - да провокира и представя неочаквани гледни точки. Първо - инсталацията беше покрита с черен воал, а сега, когато тя вече е свалена и председателството на Чехия приключва, остават някои важни въпроси, които се налага да си зададем. Какъв е човекът на изкуството у нас за разлика от този в Европа? Какво ни показа Черни? Той безпрекословно ни заяви, че художникът не е обслужващ удобни визии за обществото и властимащите, той е независима гледна точка, която показва нелицеприятни истини.

Това е едно поведение и творчество, непознато у нас, където творците като цяло си стоят зад вратата и си мълчат. Те не предизвикват, не разтърсват обществото с нови гледища и образи. Малкият пазар и ограничените възможности за реализация държи на верижка близо до бизнеса и властта голяма част от талантливите творци. Как стана така, че толкова се отдалечихме от една наша доскорошна побратима от годините на соца, като Чехия? Как така още е чуждо за широката ни публичност европейското разбиране за мисията на твореца в днешния свят, в който творецът е антипод на познатото, приемливото и удобното. Отговорът на този въпрос ще обясни защо обществото ни е толкова заглъхнало за ново и провокативно мислене и поведение, ще обясни липсата на ярки водачи на общественото мнение, които да показват кривините на богатите и властимащите. Може би и затова няма динамика, раздвиженост и истински културен плурализъм. Този стародавен манталитет на българските творци ги прави доста компромисни, загладени и примирени с настоящото им положение. Това се открои след инсталацията на чешкия художник Черни.

Всичко казано не е странно, защото, както знаем, чешки национален литературен герой е Швейк, който е знак за нестандартност и чувство за хумор. И когато с днешна дата Швейк се помъчи да се пошегува с Бай Ганьо, реакцията се оказа нелицеприятна. Както преди век Бай Ганьо изплаши Иречек, сега той изплаши цяла Европа с грубото неприемане на критика и друга гледна точка.

Всички останали европейски страни, към които Черни не беше по-благ, погледнаха инсталацията му, усмихнаха се, подминаха. Може би защото в собствените им страни творците са наложили тази независимост и провокативност на територията на изкуството. Именно това е културният стандарт на Европа, от която ние явно сме се откъснали. Крайно време е България да направи опит да се включи в тази ценностна система на Европа, която показва каква е мисията на твореца в цивилизования свят. Именно тази ценностна интеграция е особено важна днес, за да не останем още дълго в криворазбраната Европа.

© Мирослава Кортенска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2009, № 6 (115)