Константин Панайотов

web

Когато човек желае да се запознае с историческото развитие на своя роден край или просто е любопитен да научи подробности за някое селище със странно име, той обикновено търси краеведски книги. По принцип този тип издания предоставят демографски, стопански и етнографски сведения, нелишени от недостатъци: по-подробно описание на дадена епоха за сметка на друга; клиширани идеологически похвати при представяне на някои периоди, събития и личности; преобладаващи демографски или стопански сведения, за сметка на неотчитане на духовните и културни процеси и т.н. Някой може да реши, че тези празнини могат да бъдат запълнени, като бъдат почерпани сведения от местната преса. Така ли е всъщност? За да проверим тази възможност, избираме един примерен случай - местната преса, излизала в Полски Тръмбеш в периода между двете Световни войни.

История на селището

Преди да се впуснем в тази насока, нека скицираме накратко историята на селището. В епохата до Oсвобождението Полски Тръмбеш е малко селище с две махали - българска и турска¹. Въпреки това, името му в няколко варианта и по различни поводи се среща във възрожденския печат². Позовавайки се на вестник "Левант Таймс", Каравеловата "Свобода" съобщава за намерението на българското население в с. Тремпеш да си построи храм. Очаквано, вестникът акцентира върху спънките, които представители на османската администрация правят пред осъществяването на това начинание ("Свобода", бр. 21, 18 ноември 1872 г.). Следващите съобщения, в които срещаме името на селото, се отнасят за инциденти от криминален и съдебно-правен характер. С оглед на преследваната от тях стратегия българските вестници от онова време обнародват множество дописки за нападнати, ограбени и убити по пътищата търговци, занаятчии и граждани.

От своя страна, официалната османска преса обнародва материали, рекламиращи османското правосъдие. Така, дописка, изпратена до вестник "Левант Таймс" (бр. 39, 9 ноември 1874 г.), информира за нападението над А. Р. Блъсков³ и неговите спътници, извършено на 16 август 1874 г. до Трамбеш от заптието Мустафа. Извършителят получил като плячка няколко книги и връзка с броеве на в. "Училище", но бил заловен и осъден да заплати материалните щети на потърпевшите. Друго сведение, публикувано във вестник "Дунав" (бр. 981, 18 юли 1875 г.), информира за осъждането на смърт "за пример на подобните си" на прочутия разбойник Кара Осман от Трънбиш.

В първите години след Освобождението Тръмбеш все още отстъпва по население на своите съседи. Според първото преброяване от 1881 г. неговото население възлиза на 520 души; за сравнение жителите на село Раданово наброяват 732 души, а на село Климентово (по-късно квартал на Тръмбеш) - 920 души (Христов 1979: 12). Стимулиращ ефект за демографското и стопанско развитие на днешния град има построяването на железопътната линия Горна Оряховица - Русе (1895-1900 г.) и обявяването му за общински център. Тези предпоставки способстват развитието на износа на земеделски стоки и отварянето на предприятия в областта на леката преработвателна индустрия. Тук се създават няколко леярни и машинни работилници, а към тридесетте години на ХХ в. вече функционират няколко банкови клона, както и местната "Тръмбешка популярна банка". От 1929 г. в селището се произвежда и използва електрическа енергия, успоредно започват да функционират различни кооперации и отраслови сдружения, както и организации с образователна и културна насоченост (Христов 1979: 25-33).

Изводът, който можем да направим от тази справка, е, че за сравнително кратък период след Освобождението Тръмбеш коренно променя своя облик, превръщайки се от невзрачно селце в локален стопански и културен център. Струва си да се запитаме дали появата и разпространението на местни вестници подготвя този социално-икономически подем, или е негово следствие.

Пресата в Тръмбеш

Изследването на Т. Боров (1947: 4) показва, че развитието на българските печатни медии е белязано от скок в рамките на малко над десетилетие: ако около 1908 г. в България излизат 291 вестника и списания, броят им рязко нараства след Първата световна война, за да достигне към 1930 г. до няколко хиляди издания. Отговор на въпроса: "Какъв е приносът на Полски Тръмбеш в лавинообразния растеж на печатни издания в периода между двете Световни войни?", получаваме от анотирания библиографски указател на излизалите в България периодични издания (Иванчев 1962). Според това крупно изследване вестниците в селището са няколко.

Първият от тях - "Тръмбешки стопански известия" - е печатан от "Братя Колеви" през 1925 г. като орган на създадената тук Популярна банка. През 1928 г. разпространяваните вестници вече са три: "Стопанско-търговски лист за стопански и културен напредък", "Тръмбешки вестник" и "Тръмбешки глас". Два от тях - "Стопанско-търговски лист" и "Тръмбешки глас" - излизат и през следващата 1929 г. В периода 1933-1934 г. се печата вестник "Тръмбешки известия", представящ се като "независим седмичник за информация, критика и обществен живот". Негов редактор е Т. Бербатев. През 1936 г. в селището излиза друг вестник със същото наименование - той е издание на местното читалище с отговорен редактор Николай Митев Гайдарджиев. Има сведение, че тук, през 1927 или 1928 г., се е списвал още един вестник ("Търговско-стопански лист"), от който обаче няма запазени екземпляри (Иванчев 1962, II: 421).

Оповестеното във вече цитирания справочник изчезване на цялостното течение на "Търговско-стопански лист" пробужда любопитство - дали в случая става дума за издание, от което са излезли едва няколко броя - явление, много разпространено в разглеждания период (Даскалов, 2005, II: 481, 483-484)? Мистериозно изчезнал вестник всъщност няма, става дума за грешка, тъй като информацията за съществуването му не е взета de viso, а от публикуван другаде материал, като при този пренос "Стопанско-търговски лист" се е превърнал в "Търговско-стопански лист". В противен случай трябва да допуснем, че един издател публикува два вестника с почти идентично заглавие по едно и също време (от 18 януари 1927 г.).

Става ясно, че за малко повече от десет години в селището се списват и разпространяват седем периодични издания. Доколко са жизнени те? Да се отговори на този въпрос, е по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед и проблемите са библиографски. Р. Христов (1979: 33-34) например твърди, че първото местно издание ("Тръмбешки стопански известия") излиза в продължение на около година и половина; това сведение обаче противоречи на статията в БПП (ІІ 1962: 421), според която от същия вестник е излязъл само един брой, който рекламира "Тръмбешка популярна банка" - само този брой впрочем се открива в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София, подвързан наред с други печатани в региона издания⁴.

Друг подобен проблематичен възел се затяга около вестник "Стопанско-търговски лист" - до излизането на бр. 8 (8 март 1928 г.) негов редактор е Васил Владков, а "издател-стопанин" - М. Цонев. Брой 9 е отпечатан на 29 март, но той вече е списван от редакционен колектив, а доскорошният редактор оглавява ново издание - "Тръмбешки вестник", чийто първи брой излиза ден по-рано с анонса: "Тръмбешки вестник" замества досегашния "Търговско-стопански лист", като си поставя същата цел...". Ясно е, че в случая наблюдаваме спор за наследството между довчерашни съмишленици, ала проблемът е, че цитираната наполовина вярна декларация за наследство (защото конкурентният вестник не е спрял да излиза) е преповторена в статията "Колко вестника трябват на Тръмбеш?" ("Тръмбешки глас", бр. 1, 1 януари 1929 г), откъдето е ползвана от съставителите на БПП.

Характеристика на местната преса

Преодоляването на библиографските спънки позволява да бъде поставен централният въпрос на настоящото изследване: какви цели си поставят местните вестници преди Втората световна война и какъв е техният облик? Без да е изчерпателно, анализирането на един примерен случай (case study), какъвто е пресата на Полски Тръмбеш, би очертало в общи линии образа и ролята на местните издания в живота на поселищните общности.

Издаваните в Полски Тръмбеш вестници си приличат в много отношения - по правило те излизат два пъти месечно с лятна ваканция през юли и август, а "животът" им не надхвърля година и половина. По-важни са обаче приликите в съдържателно отношение, още повече че тогавашните издания коренно се различават от съвременните печатни медии с информационна насоченост, предлагащи предимно политически и развлекателни материали или, както ги наричат специалистите, "твърди" и "меки" новини (Бояджиева 2007: 6). Напразно ще търсим тук хроника на инцидентите и събитията, разтърсили локалната общност, лични разкази за куриозни или драматични случки от миналото и настоящето на селището и региона - за разлика, да речем, от Каравеловата "Свобода". Тези сведения явно са се разпространявали от уста на уста и са били достатъчно известни, за да бъдат фиксирани. Напразно ще търсим и политически новини - твърде малко изключения съставляват няколко дописки, отразяващи изборите за общински съвет. Нещо повече, политическите новини и коментари не само не присъстват, те са и активно заявени като нежелан гост - в брой 1 на "Тръмбешки глас" В. Велков изрично изтъква, че дописки с подобна насоченост ще бъдат унищожавани и няма да се публикуват. Тази стратегия също е лесно разбираема - стремежът на издателите да не се занимават с политика е несъмнено обвързан с желанието им да не губят покрай нуждата от заемане на позиция нито един от потенциалните читатели от и без това неголямата аудитория.

Ала какво тогава е съдържанието на вестниците, щом няма нито "меки", нито "твърди" новини? Нека се вгледаме в целите, които издателите си поставят. Всички разглеждани вестници експлицитно декларират, че са запознати с проблемите на местната общност, съпричастни с решаването им и си поставят за цел подпомагането на стопанското и културно издигане на селището. Да вземем за пример програмната статия на вестник "Стопанско-търговски лист", озаглавена "Цел и програма". Според изразената в нея позиция решаването на проблемите на общността може да се постигне чрез сътрудничество между читатели и редакция, изразяващо се в обмяна на опит и идеи на страниците на изданието: "Нека читателите се проникнат дълбоко от мисълта, че помагайки нам с това непосредствено внасят своя дан, своя дял в областта на просветното дело в селото си." ("Стопанско-търговски лист", бр. 1, 18 януари 1928 г.). В патетичен тон пишещият заявява, че, освен осветляването на чисто стопански задачи, изданието има още една важна цел: "да извика на живот всички ония скрити в нас сили на творчеството, от учен до прост, от млад до стар, и така с общи усилия се изгради храмът на красивото, полезното и целесъобразното в живота." ("Стопанско-търговски лист", бр. 1, 18 януари 1928 г.).

На първа страница е разположен материал, озаглавен "Кризата и изхода от нея", излязъл изпод перото на В. Владков. В него авторът се впуска да привежда в изпълнение начертаната вече програма: той не се ограничава само да посочи "злото" (икономическата криза), а търси да открие и неговия корен, за какъвто посочва нравствения упадък. Според аргументацията на журналиста кризата поражда нови социални процеси, които разрушават модела на взаимност и толерантност, характерен за селската общност: "Кражби, лъжи, измами, кавги, сбивания - се по-чести стават. Съседи се ненавиждат. Бащи, майки на улицата изгонени. Братя се играят. Съпрузи хладнеят - венчилото нетрайно стана - семейството се разлага. Моралът прогнил. Нервите се късат. Здравето вехне! (...) Влошеният поминък влошава нравите, влошава всичко!" ("Стопанско-търговски лист", бр. 1, 18 януари 1928 г.).

Основният проблем, който препятства изхода от тази ситуация според написаното от В. Владков, е чувството на обреченост и пораженчество, сковаващо по-голямата част от обществените играчи и убиващо всяко желание за действие. Авторът счита, че причина за всичко е "невежеството", от което страдат всички социални групи. При земеделците (съставляващи 70% от населението) то се изразява в неефективно използване на обработваните площи - негов симптом са: разпокъсаността на земята, лошото наторяване, невъвеждането на по-рентабилни култури, остарелият инвентар. Като проблем е посочена и голямата раждаемост. "Невежеството" на занаятчиите се изразява в ползването на кредити с престъпно висока лихва (до 50%), а на работниците - в липсата на солидарност ("Стопанско-търговски лист", бр. 1, 18 януари 1928 г.).

Цитираният програмен брой е представителен за декларираните от всички полскотръмбешки вестници намерения - обобщено може да се каже, че местната печатна медия в периода между двете Световни войни се нагърбва с две важни мисии. Първата мисия - тази на обществен помирител в разприте между отделните съсловия - е изпълнявана чрез отправянето на непрестанни апели за доверие и взаимна работа в името на икономическия просперитет⁵. Втората мисия, с която се ангажират издателите, е да бъдат активни двигатели на културното просвещение. За тази цел те отварят страниците на вестниците си за просветни материали с широк тематичен обхват - от домашното възпитание до благоустройството на селището. Те са адресирани предимно към земеделското население и призовават към ограмотяване и окултуряване⁶. Централни теми съставляват призивите за окрупняване на земеделските имоти, за използване на нови (различни от традиционните) методи за земеползване, за обработване на земята с модерен инвентар, за въвеждане на по-рентабилни култури и т.н.⁷ Авторите им настойчиво осъждат недоверието на селянина към различните нововъведения - агрономът Е. Бонев например споделя, че 80% от земеделците в България не използват новите и доказани методи на обработка на почвите, а невежеството и скептицизмът на селяните са основна причина за лошото състояние на отрасъла: "Особено е силен нашия земеделец, когато стане нужда да му се намеси някой в земеделската работа. Там той често пъти фанатически защитава "старото", това което е хранило баща му, дедо му, и по никой начин не иска да опита дори това, което му се препоръча - Пуснеш ли в двора си боядисано желязо няма да прокопсаш - често се чува и тази мъдрост" ("Тръмбешки глас", бр. 2, 13 ноември 1928 г.).

Трябва да е ясно, че сведенията за съпротивата на селяните срещу техническите нововъведения са почерпани от действителността - те не са само реторически ход, впрегнат за пропагандиране на модернизирането. За да не оставят подобно съмнение, някои от дописниците прибягват до използването на конкретни примери и сравнения с постигнати в други страни резултати. В статията "Дания-България" например се набляга на факта, че Дания - държава с два пъти по-малка земеделска площ - добива повече зърно, отколкото България. В табличен вид е представено съотношението на произведените и изнесени от двете страни земеделски продукти, като различието би трябвало да впечатли и най-големия селски скептик. Авторът заключва, че "ключа на тоя напредък е в просветата и професионалните училища" ("Тръмбешки глас", бр. 4, 2 февруари 1929 г.).

От друга страна обаче, упреците срещу консервативността и призивите за модернизация не са продукт единствено на алтруистични подбуди, тъй като те се явяват идеологическият гръбнак, който обслужва успешността на публикуваните реклами. Издателите ясно осъзнават нуждата от привличане на реклами, които да подсигурят финансово съществуването на местната преса: "Рекламата е душата на търговията" - е заявено в още първия излизал тук вестник ("Тръмбешки стопански известия", бр. 1, 15 февруари 1925 г.). Като резултат присъствието на рекламите е осезателно: отпечатваните рекламни карета достигат често до около 50% от обема на изданията и поместват под изразите "цени най-износни" и "условия най-либерални" предложения за закупуване на разнообразни стоки: земеделски инвентар, шевни машини, велосипеди, канцеларски материали и много други. Най-активни играчи са местните финансово-кредитни институции, между които и Тръмбешката популярна банка. Онова, което трябва да се открои, е, че нуждата от привличане на рекламодатели оказва несъмнено въздействие и върху прокарваната във вестниците политика - журналистика и реклама често се взаимоозвучават: изглежда сякаш статиите представят конкретен стопански проблем, а рекламите - възможност за неговото разрешаване.

Друга централна тема е хигиената: лична и обществена. Повишаването на хигиенната култура на населението е стратегия, заложена в редица просветни материали с конкретни препоръки, излезли изпод перото на медицински специалисти като доктор Леков и др.⁸. Зъболекарят П. Нейков е автор на поредица от материали, свързани със стоматологичното здраве, рекламиращи модерните принципи за лечение за сметка на битуващите народни вярвания и суеверия, свързани със зъбите и зъбоникненето, баенето със заплюване и др. ("Тръмбешки глас", бр. 1, 21 октомври 1928 г.). На него дължим и интересното съобщение за обикалящ по околните села "знахар-алжирец", лекуващ различни заболявания (включително и венерически!) чрез изсмукване ("Тръмбешки вестник", бр. 3, 11 април 1928 г.). Но да не пропускаме да отбележим, че освен завидна просветителска ревност, медицинските лица имат и известна користна подбуда за публикуването на подобни материали, доколкото по този начин те индиректно рекламират своята професионална дейност, за сметка на конкурентите, практикуващи народна медицина.

За недоброто състояние на обществената хигиена вината е открита в бездействието на местните власти. Като основен недъг е посочвана неразвитата инфраструктура на Тръмбеш: "По надлъжното през селото блатисто коритце ще забележите разлагащи се остатъци от разни организми. Пред некой от ресторантите трапове пълни с остатъци от ястиета, питиета, туршии и помии... Обществени отходни места нема, а колкото ги има те са непочистени... Да не говориме за картината след пазарния ден" ("Тръмбешки глас", бр. 4, 2 февруари 1929 г.). Сред най-често отправените препоръки са: необходимостта от постоянна общинска политика, насочена към събиране на средства за изграждане на водопровод и канализация, за прокарване на шосейна мрежа за връзка с околните селища, за построяване на баня, нови общинска и читалищна сграда и т.н. За постигането на нужния импулс е използвана сугестивната сила на примера на другите - нотка горчив местен патриотизъм и благородна завист звучи в констатацията, че докато тук още жителите газят "тръмбешката класическа кал", то улиците в селата Раданово и Одаите са покрити с чакъл и са чисти ("Тръмбешки глас", бр. 5, 15 февруари 1929 г.). Като причина за незавидното състояние на обществената хигиена е посочвана не само общата незаинтересованост, но и случаи на подозрения в злоупотреби на местната власт по повод водоснабдяването на селото, корекциите по коритото на р. Елия и даването на концесия за електроснабдяване на селището ("Тръмбешки вестник", бр. 1, 4-5, 1928 г., 1929 г.).

Вместо изводи

Направеният кратък преглед на съдържанието на излизалите в Полски Тръмбеш периодични издания показва обществената ангажираност на местната преса, изразяваща се в посочването на обществените недъзи и в пропагандирането на тяхното отстраняване. Разбира се, сам по себе си възрожденският ентусиазъм на местната интелигенция да просвещава, възпитава и приобщава съжителите си към ценностите на новото време е похвален. Друг е въпросът, че ползата от този ентусиазъм е съмнителна. Главните причини са две. Първата от тях е, че местната интелигенция така и не се обединява около списването на едно редовно излизащо периодично издание, предлагащо полезна и интересна информация⁹. Втората е, че тя не съумява да спечели интереса на населението - красноречиво признание за дистанцираността на местните жители е статията "За ролята на печата" ("Тръмбешки глас", бр. 7, 14 март 1929 г.). Тук авторът обвинява селяните, че не искат да се възползват от "разума", който предлагат читалищните сказки и вестникарските статии, обвинение, което можем да тълкуваме като признание за неособения успех на издателската дейност.

По-дълбоките причини за неуспеха на местната преса в периода между двете Световни войни са други. Най-фундаменталната от тях е, че интересите и очакванията на аудиторията на местната преса, от една страна, и на търсещите възможност за реклама стопански субекти, от друга, не съвпадат. За да продават предлаганите от тях стоки и услуги, търговските субекти трябва да създадат потребност от тях и местната преса отговаря на тази нужда, като ориентира своята политика с оглед пропагандирането на модернизиране формите на производство и на стоково-парични отношения. Но колкото и просветителските журналистически материали да са полезни за замогването на местните жители, не може да се очаква, че преобладаващото селско население охотно ще си купува вестник, в който неговите традиционни форми на производство и бит са радикално критикувани. Разбира се, ситуацията би била друга, ако самото население осъзнава своята изостаналост и активно търси средства да я преодолее (но това, както видяхме, не е факт) или ако пресата акцентира върху развлекателни материали (това обаче е в разрез с интересите на рекламодателите). Крайният резултат е известен - няколко местни вестника с кратък живот и малко влияние.

От местната преса, излизала в периода между двете Световни войни, ще остане разочарован и фолклористът, който търси специфични сведения за местния поминък, социални отношения, традиционен фолклор или хроника на локалните произшествия - целенасочени съобщения в този план няма, а някакви данни от тази област попадат на страниците на вестниците по-скоро инцидентно. Причината за това отсъствие е, че при съхранените традиционни принципи на производство тези сведения са известни на всички и няма повод да бъдат отразявани в пресата. Главният комуникационен канал, чрез който са разпространявани дори нововъзникналите любопитни произшествия, е устното общуване, разказването. Всичко това прави местната преса между двете Световни войни неособено удачен извор на етнографски и краеведски сведения, доколкото тя не отразява локалноспецифична информация - данните в местната полскотръмбешка преса надали се отличават съществено от пресата на кой да е сходен градец в България от същото време. Можем да приемем на доверие тази хипотеза - поне, докато друго изследване не я обори.

© Константин Панайотов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.05.2009, № 5 (114)