ОТ ЗАВОЯ НА АВГУСТ. ЕСЕНЦИИ

Иван Груев

web

Идеята за тази книга (тука е само част от нея) ми хрумна случайно (внезапно). Помислих си, че не съм чел нещо подобно. Разбира се, има много подобни кратки форми (хайку, нава), но те са писани специално, а моите бяха вече написани и се съдържат в стихосбирките ми или в някои неиздадени в книга стихотворения. Тези, по моя преценка, са най-добрите стихове в тях. Трябваше само да ги извадя.

У всеки голям поет има стихотворения, бих ги нарекъл “диаманти”, към които не може да се прибави или да се отнеме нещо. За пример ще посоча само “Я вас любил” на Пушкин, “Последен тост” на Ахматова, “Пръстен” на В. Ханчев, има и много други, но (за съжаление) много повече са ония прекрасни стихотворения, сред които блестят отделни стихове или куплети. Те се запомнят и се цитират, когато стане въпрос за даден поет. Например, Ал. Блок:

И стало беспощадно ясно:
жизнь прошумела и ушла.

Тези два стиха се знаят от всеки, който е изкушен от поезията - цялото стихотворение ще ви кажат малцина. Или С. Куазимодо:

Превърнала се в клон,
на твойта гръд сега цъфти ръката ми.

Колкото и да е хубаво цялото стихотворение, тези два стиха все пак блестят сред него, те (има и други) са “есенцията”, която му придава неповторимия поетичен аромат.

Мисля, че ще е интересно да се прочетат такива “есенции” от творчеството на големи поети, дори нещо повече - в една книга да се съберат стихове от различни поети. Такива сборници биха се превърнали в ръководства по поетична образност, в докосване до най-голямата красота, сътворена от човешката душа. Предполагам, че някой ще се заеме с това.

Тези разсъждения не бива да се възприемат като предложение за правене на анотации на хубави стихотворения, като начин за обезличаването им в няколко стиха. Напротив - тези няколко стиха ще предизвикат интерес цъм цялото стихотворение и към цялото творчество на поета, а който чете поезия, ще продължи да го прави.

Ето какви “есенции” открих в моите стихотворения и ако някои ви се сторят не особено убедителни, моля за вашето снизхождение, тъй като аз все пак не съм Александър Блок.

ИЗ “НАДЕЖДА ЗА ПОНЕДЕЛНИК”

Тази е първата ми стихосбирка, която след дълги митарства из други издателства излезе в “Хр. Г. Данов” (1982), след като попадна в ръцете на редактора Добромир Тонев. По-късно Добри ми сподели, че решил да се застъпи за нея, след като прочел стиховете:

И само в аптеките нощем продават отрова,
но ние сме слаби, защото докрай ще се борим.

Уплашило се сериозно момчето, въпреки че нямах подобни намерения. За съжаление той ме изпревари.

Eто как една “есенция” се застъпва за цялата книга. Разбира се, само една не е достатъчна (други откри поетът Димитър Стефанов, който беше рецензент от издателството) - по-долу има доста подобни редове. Добромир ми харесваше книжката и доста ме поизмъчи, докато я хареса.

* * *

Със своята весела златна диканя
Слънцето пак преминава през дните.

* * *

В очите ми слънчеви копия мята
април от зеления връх на баира.

* * *

Под къдравата сянка на лозите
догаря лятото във капка гроздов сок.

* * *

Слънцето увисна - гигантски златен паяк -
и залюля земята - весела и грешна.

* * *

В автобусите сутрин философски ще дреме
и ще подсача чак до тавана
моята хремава недоспала душа.

* * *

Отвън понеделник носи с южния вятър
песен на първите птици под моя прозорец.

* * *

Отдалечен съм от теб на разстояние една раздяла,
на разстояние една любов ти от мен се намираш...

* * *

Не се насища окото и неусетно по нашите кожи,
макар и вече дебели, никнат екземи и струпеи.

* * *

Звънят от топли ветрове тревите,
а билки за любов в копите от сено през нощите ухаят.

* * *

Последният обръч на лятото се търкаля
по изгорялото теме на хълма надолу.

* * *

От завоя на август ни маха
с ръка от въздух едно глухарче.

* * *

Птиците днес от нас отлетяха
като стотинки, без жал похарчени.

* * *

А навън минават писани каруци
като лъкове по струните на пътя...

* * *

Изтече млякото на дните, свали си кожата змията
и - камъни на воденица - сезоните се завъртяха.

* * *

По пръстта виолетова удари с меки копита
и препусна през Тракия весел дъждът.

* * *

Захвърлени във ъгъла на младостта ми дремят
покритите ми с лунен прах обуща.

* * *

Под черницата като котка се протягаше лятото,
а в окото му светеше кръгъл слънчев отблясък.

* * *

Във тъмния сандък на времето животът като стари дрехи
надипли спомени прокъсани, а аз ги ръсих с нафталин...

* * *

Уличните лампи осветяват
кръгове от кал и тишина.

* * *

Нощта като слепец ме гледа
с хиляди избодени очи.

* * *

Пролет е, но за колко - тези луди сезони,
докато се усмихнеш, сменят костюма износен...

* * *

Тече животът като заблестяло
брашно от слънчевата мелница.

* * *

В ръката ми сладни забито
мъхнато връхче - пчелно жило.

* * *

Залезът е лист, от Слънцето отронен,
литнал някъде към края на Земята.

* * *

Във тоя свят днес ние сме последните
патриции, които под залеза ще минат.

* * *

И ще ни мъчат дълго вечните въпроси -
като неясни знаци, вдълбани върху камък.

* * *

От пазвите на идващите есенни недели
кафявото зърно на любовта ни се подава.

* * *

И без да се усетя, съм преживял погрешно
живота си, затворен в сто куцащи куплета.

* * *

Ръката изтръпнали пръсти към теб ще протегне
като сухите жадни тревички,
от рождение влюбени в облака.

* * *

Последната птица отнесе във клюна си лятото
като камъче топло и в морето го пусна.

* * *

Дайте ми кранта, леген и шпага
и копие, дълго един живот...

* * *

Недовършени, недоживяни,
непокорни на човека и Бога,
отиват си дните -
Смъртта ги прибира в своята черна кесия...

* * *

Аз цял се окъпах в днешното мартенско утро,
но не успях докрая на нещо да се наситя.

* * *

Всичко иска човекът - тази космическа мравка...

* * *

Слънцето ми се хили със своята атомна мутра
и знам, че някой ден ще успее да ми извади очите.

* * *

Аз сякаш на шега живота си прекрачих
като рекичка - весела и бърза...

* * *

На птиците покривката с трохите
от памтивека е изтърсвал бедният.

ПОСЛЕСЛОВ

Това са само част от „есенциите” в първата ми стихосбирка, достатъчно, за да илюстрират това, което искам да кажа. Едни от тях са поетични образи, други звучат като сентенции. Останалите, както и целите стихосбирки, могат да се видят на http://rodina-bg.org.

Всъщност се получиха стихосбирки от “избрани стихо-творения”, представени от най-добрите им стихове.

Не искам да превръщам “есенциите” в единица мярка за поезия, но без тях не винаги нещо, написано в къси редове, е стихотворение. “По дяволите всеки стих - казва Иван Динков, - във който няма някаква метафора”.

Надявам се, че това “откритие”, макар и да не е епохално, ще намери последователи и ще имаме възможност да се срещаме с най-доброто от творчеството на мнозина талантливи поети.

28 март 2008 г.
Стара Загора

© Иван Груев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.09.2008, № 9 (106)