КИНОМАНЪТ

Драматична комедия

Георги Николов

web | Киноманът

РЕЗЮМЕ

(ТРЕЙЛЪР)

...Уличките, паркът, шадраванът като Граал... ...Бяга по дигата на реката (фартът едва го догонва), препъва се, пада... ...Хей, Маратонецо, Шнелер!... ...Застива на стола си в киното, даже не мигва... ...Оправяйки роклята си солей, Зозата сяда до него, усмихва се... ...Пенсионерския бръснар изтръсква чаршафа с косата му: разбира ли какво става накрая, разбира ли?... ...Добира се през кактусите до един люляков остров всред гробището на хълма; плаче, прегърнал избодените си колене... ...Макензен! Макензен!... ...Лежи под бадемите, пуши... ...Реката, циганките, излизащи от водата като момичетата на Бонд, на  Д ж е й м с  Бонд... ...Той, махащ на приятелите си по брега с червеноперка в уста, покрит целият с люспици като с пайети... ...Т я  и той, занемели в тревите: представят си, че на облака горе сякаш се разиграва нещо... ...Последният влак за градчето - ха-ха - със специалното му пътуване... ...Стърчи през прозореца на купето; гледа как от перона  т я  му маха с ръка, маха му - чао, бамбинооо!... ...Лелката срещу него нацупено събира колена и галошки... ...Големия срам (в едър план)... ...Пикае в мивката, в лимоните на хазяина... ...Кукловодката се извръща внезапно, хваща го ей тъй за брадичката: може ли да я целуне на куц крак, може ли?... ...Приятеля го блъсва назад, излиза от квартирата заедно с  н е я, затръшват вратата... ...Тя, Клавдия, се кикоти, показва му с олющения си маникюр леглото... ...Седи срещу Художника в ателието му; пие, не замезвайки и след третата чаша... ...Художника скача от стола, разтърсва го... ...Задъхано се изкачва по стълбището на блока, отгоре някаква млада жена едва не изпуска бебешката количка, той й помага: няма нищо, няма нищо... ...Отваря вратата на апартамента - s u r p r i i i i i i i i s e - Съквартиранта му се блещи насреща: Киноман, y o u,  s o n  o f  a  b i t c h, къде се изгуби?... ...Чува се банджо, фанфари тръбят - звучи Мориконе... ...Въргаля се на дивана пред телевизора, притваря очи, гледа... ...Гледа филма дори в просъница, насън... ...Трескаво пише нещо в една тетрадка... ...Вдигнал яката на раздърпаната си ескимоска, върви... ...Върви по пътчето към параклиса, към брезовата горичка - тая призрачна белота; разтваря се в нея, изчезва от кадър...

© Георги Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2009
Георги Николов. Киноманът. Варна: LiterNet, 2009

Други публикации:
Георги Николов. Киноманът. София: Български писател, 2010.