Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

През декември 1939 г. в Бургас, в печатница "Котва", се ражда 2-хилядният тираж на "Моряшки суеверия и легенди". Сборникът е дело на к.д.п. Васил Каракостов, с послеслов от Стефан Станчев и пак от него, като, допълнение - със студията "Образът на св. Никола в българската народна песен". Каква е целта на малката по обем книга, обяснява в предговора сам авторът: "Употребих всичкото си старание, до колкото ми беше възможно през време на дългите ми пътувания по море, да събера и подредя поне една част от неизчерпаемия и грамаден материал, творба на моряшкото въображение в продължение на всички векове... Видоизмененията на едни и същи вярвания от разните народи, в зависимост от битовите им условия, бяха за мен трудности, които трябваше да превъзмогвам, и вярвам да съм успял в задачата си, без да се самоизмамвам, че съм изчерпал напълно всички легенди и вярвания за морето, защото те са, наистина, неизчерпаеми като самото море и ще останат да живеят и да се преобразяват и през бъдещите столетия. Ползувах основни материали от гръцката и римската митологии, Голямата руска енциклопедия, всичките разкази, които срещах в различни списания и книги на руски, френски, италиански и др. езици, както и разказите на стари моряци и рибари от всички страни". С какво старият капитан ни предлага да се запознаем преди вече седем десетилетия в тематичните си предпочитания?

С "Миналото", "Земята и морето", "Кораби", "Сирени, чудовища, животни", "Миражи", "Смерчове, огньове и светлини", "Приливи, водовъртежи и вълни", "Демони и дяволи", "Духове и призраци", "Светци и обети", "Прокобници и талисмани", "Предвестници", "За соления вкус на морската вода" (Мароканска легенда), "Втора легенда за соления вкус на морската вода", "Атлантида", "Пътуването на аргонавтите" (Легендата за Колхида). Материята е позната, но си остава във времето все така любопитна за хора, които търсят четиво с по-архаичен привкус, отдалечено от урбанизираното ни мислене в битов и в художествен план. В този смисъл отново ни привличат деянията на св. Христофор, на Божията майка, на св. Антоний от Падуа, на светците Яков, Анна, Марко и, разбира се - на Николай Чудотворец. С неподправено любопитство узнаваме как капитан Ван дер Декен се превръща в Летящия холандец: "Бъди проклет! Ти ще останеш вечно на своя кораб и ще пътуваш безспир и без отдих, сам, без никакъв екипаж! Ще имаш само един младик (юнга - б.а., Г.Н.Н.), който ще ти се изпрати от ада, за да те измъчва с огнените си рогове; ще те храни с разпалени въглени и ще угасява жаждата ти с разтопено олово! Ти ще бъдеш демон на моретата и за другари ще имаш само бурите и кипящите вълни! Ще бъдеш предвестник за гибелта на всички, които ще имат нещастието да те срещнат!"

С тези кратки редове нямаме за цел да преразкажем книгата, а само да я припомним за онези, които търсят солено-приказния лъх на морето. Възпитаник на италианската марина, Каракостов поднася текстовете с голяма ерудиция и едновременно - съвсем достъпно. Струва ми се, че "Моряшки суеверия и легенди" би могла да бъде възродена с ново издание в наше време. Като констатация обаче ще споменем, че тя не носи български мотиви по страниците си. А такива има, както биха потвърдили немалко съвременни изследователи на фолклора. За обетите веднага ще припомним Андрея, блъснат от силна буря във водата поради неизпълнен пред бога обет, разговор на водни твари в песен за чумави: "Рибити рипски хортуват/ Де са й чуло й видяло, жиу с умрялу да оди" и т.н. Легендите по българското крайбрежие също не са отмрели, като например зазиданата в подводна пещера красива робиня Атия, дала името си на нос в Бургаския залив. Други мотиви са видоизменени - свиренето с уста на кораба днес не е желателно не защото ще прогони вятъра, а защото е сигнал за бедствие от човек във водата. Наличието на жена на борда е отменено от самите жени, някои от които са капитани на големи плавателни съдове. Що се отнася до котката, тя ще привлече вниманието на моряците не с грозната си прокоба, а с желанието да погалят животинчето. Но пълно, събрано издание на български моряшки суеверия, легенди и вярвания липсва. Защо? Защото българинът не е познавал морето? Подобно твърдение не можем да приемем. Но ще приемем с адмирации нечий ентусиазъм да бъдат издирени такива "спомени" и да бъдат предложени на читателя грамотно. Те имат място в нашата претоварена печатна програма днес...

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009-2010