НОВО ПОМАГАЛО ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Екатерина Генчева

web

Не е тайна, че изучаването на старобългарската литература в съвременното училище не протича безпроблемно. От една страна, в съгласие с утвърдени образователни традиции е дълбоката убеденост на учителя в мястото, смисъла и значението на цялата българска средновековна култура и в частност на създадените през тази епоха литературни образци. От друга страна, в съответствие със силно понижения днес интерес към отдалечени епохи и към четенето е предубеждението на съвременния ученик, че го задължават да изучава остарели, маловажни и ограничени по своята роля богослужебни текстове.

Всяко начинание, което подпомага успешното преодоляване на това противоречие, естествено предизвиква професионалния интерес на учителя, а е възможно да активира и вниманието на ученика. Именно така се получава с излязлата през 2007 г. книга на проф. Надежда Драгова и Анна Михайлова със заглавие "Старобългарска литература". Въпреки че авторките определят произведението си като учебно помагало, идеите и интерпретациите им могат да задоволят любопитството на широк кръг читатели, интересуващи се от спецификата и проблематиката на нашата средновековна книжнина. Най-привлекателното в книгата е, че поредицата от статии не само изяснява някои по-общи теоретични въпроси, свързани с нормативния характер и жанровото своеобразие на старобългарската литература, а е подчинена на идеята да намали очевидната дистанция между "частично оцелялото наследство" (с. 5) и днешната културна ситуация. Предложен е съвременен прочит на най-значимите автори и творби на Българското средновековие, което ги прави значително по-достъпни, разбираеми и подчертава както достойнствата им, така и неоценимото им културноисторическо значение.

Добре премислен от ерудираните авторки е подходът към структурата на книгата, която съдържа оригинално и задълбочено научно изложение, средновековни текстове, които са обект на внимание и интерпретация, и богат методически апарат, изключително полезен и за учителя, и за ученика.

Сложните пътища на развитие и създадената през Българското средновековие културна традиция са проследени коректно, с яснота на позициите за характера и особеностите на процесите. Критериите, върху които се гради периодизацията на християнската българска литература, са сериозни и стабилни, а предложената таблична форма създава впечатление за стегната организираност на мисълта. Този начин за нагледно проследяване на събитията и явленията е приложен и при представяне на животописа на Кирил и Методий, което прави очевидна невероятно всеотдайната дейност на двамата братя за християнизацията на езически или чуждоверски народи. В научното изложение по посочените теми, както и във връзка с характера на средновековната литература, се наблюдава влизането в своеобразна полемика с произволни хипотези и версии и поставянето на дискусионни въпроси: за произхода на славянските първоучители; за езика на Кирило-Методиевите книги; за кои славяни са подготвените преводи и други.

Подбирайки най-ярките имена на нашата средновековна литература, авторките анализират представителните й текстове, като се придържат към ясни съвременни научни тези, привеждат убедителни аргументи, прибягват до интересни съпоставки и извеждат убедителни изводи. Интерпретацията на всяка една от творбите е стегната, точна, подчинена на стремежа да се даде автентично знание. Размислите са съобразени със средновековната поетика: своеобразие и жанрове, изобразителен стил, символно-алегоричен характер на изображението и т.н., но не остават в рамките само на историко-филологическия коментар, а поставят и съвсем определени естетико-художествени акценти на прочита. Нови моменти в тълкуванията и търсене на диалог с други изследователи се открива най-вече в интерпретациите на двата текста на старобългарската поезия: "Проглас към евангелието" и "Азбучна молитва" и на представителните за Преславската книжовна школа прозаични творби: "Шестоднев" на Йоан Екзарх и "За буквите" на Черноризец Храбър.

Книгата подпомага разширяването на познанията за идеите и културата на богомилството, за богомилските книги и легенди, за апокрифите. Изяснено е защо този тип четива остават извън канона, въпреки че разглеждат библейски мотиви. И към тези статии, както и към всички вече посочени, е предложен добре премислен методически апарат от въпроси и задачи за самостоятелна работа на учениците, с което се търси включването на младите хора в изследването на изпълнения със загадки увлекателен, но твърде отдалечен от съвременността свят. Очевидно е усилието на авторките да подтикнат към рационално и задълбочено осмисляне на старобългарската литература, към активен диалог с нея.

Възможността за своеобразно общуване със знаците, емблемите и творбите на средновековната българска култура е обогатена чрез поредица от няколко кратки статии, предлагащи "извънучилищни срещи със старобългарски образи" (с. 145). Съдържанието им има съществено значение за рецепцията на средновековната култура. По оригинален начин то придава завършеност на усилията на двете авторки да помогнат на читателите "да разберат времето, в което Европа се е учила от нас, като е усвоявала художествените образци на старобългарската литература и култура; да осмислят на какво се държи хилядолетната им устойчивост" (с. 145).

© Екатерина Генчева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 6
© Електронно списание LiterNet, 28.12.2008, № 12 (109)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 6.