Цветелина Димитрова

web

По време на теренни проучвания в с. Мала църква, общ. Самоков, през 2005 година регистрирах изключително интересно функциониране на разказите за селищна история. От записите на осемте от общо деветимата информатори става ясно, че главно топонимичните названия на местностите отключват някакъв сюжет, но липсва цялостен, търсещ последователност и хронология разказ - за заселването, името на селото, преместването му, преселването, устояването - каквато е обичайната инвариантна композиционна схема в разказите за селищна история (Жекова 2005: 10-20). Всички интервюирани ме отпращаха обаче към свещеника на селото, Станой Зашев Митев, който обслужва и съседните села Маджаре и Бели Искър. Той беше авторитетът, който "знае", и това беше заявявано нееднократно от събеседниците ми. При срещата ми с отец Станой установих, че и той от своя страна се чувства говорител на общността и се нагърбва с отговорност за нейното представяне - в случая на нейната история. Затова към диалога ни подходи с изключителна сериозност, тъй като му се отдаваше да разкаже всичко, което беше научил през годините, така че то да бъде записано. Затова и самият запис скоро се превърна в монологичен разказ, прекъсван само от уточняващи въпроси, тъй като отец Станой не допускаше "разкъсването" на сюжетната нишка, по мои впечатления, изграждана в момента на записването. Съдя за това както по неговата концентрация по време на интервюто, дългите паузи, в които очевидно обмисляше как да обвърже отделните фабули, така и от неточностите и несъответствията на определени места. Така например в началото той свърза наименованието на местността Гюровица, където било старото място на селото, с някой си Гюро. Впоследствие се оказа, че то произхожда от името Гюра - жена, която заедно с двете си дъщери оцеляла след потопа и станала основател на подновеното село.

Представянето на наблюденията ми е породено от възможността да бъде проследена дискурсивната логика при продуциране на историческия наратив в хода на неговото разказване и обвързване на структурообразуващите му елементи. Още повече, че открояването им е улеснено от липсата на друг сюжетно изграден разказ за селищната история. Анализът ми се основава на теоретичния концепт за схемите като "вътрешен модел на типични и/или фундаментални характеристики на определен тип обект или събитие (...) познанието не съществува в паметта като групи на необвързани факти, а като познавателни комплекси, йерархично организирани структури или схеми (...)" (фон Райт 1983: 85; 200). Концептът за схемата е използван за обяснение на начина, който хората са открили, за да организират генералното/ обобщеното знание. Фон Райт вижда схемите като имащи четири типа функции: 1) схемите играят ролята на основа за интерпретация и разбиране на нова информация, като референциални рамки за организация на познанието; 2) те са използвани за предвиждане как събитията евентуално ще се развият; 3) водят до действия; 4) играят ролята на начални точки и рамки за припомняне на информацията (фон Райт 1983: 202).

Линията на разказа на малоцърковския свещеник започна от темата за старото място на селото и неговия основател - голямото наводнение (вписано в контекста на Ноевия потоп), преместването и възстановяването му, както и стратегиите за оцеляване в периода на османското господство. В движението между тези три ключови момента бяха включени (вписани) обяснение за старото (Сръбско село) и новото име на селото (Мала църква), мотивът за затрупаната църква, преданието за момата, която предпочела смъртта през турския си "годеник" (обвързано с топонима Костадинкова скала), мотивът за обсаждане на крепост и покоряването й чрез предателството на една баба и нахранено със сол магаре, падането под турско и гибелта на цар Иван Шишман.

Основаването и преселването

Представям подробно интервюто с този информатор, тъй като го намирам за емблематично по отношение както на логиките и стратегиите при конструирането на репрезентативен разказ за историята на общността, така и по отношение на взаимодействието устно-писмено, чуто и четено при изграждането на разказа. Той започва с основните за селото топоними - Гюровица, Подбрег, Алиница, Песъко, Костадинкова скала:

о. Ст.З. - По предание се дава Гюро. А после след това селото от Гюровица, от чертата надоле на Гюровица и Подбрег - то това е асъл старото село - Гюровица и Подбрег. (...) Сега, езерата са Алиница, Алиница - турско име - Али. (...) И още повече, допъльнение - от старото предание, старозаветното, от... когато се разделиха братята... на тоз... на Авраам - внуку му, Яков, със своите си братя, той ги... такова... неговите колена той ги разделиль, тва са дванайсе братя, той ги разделиль поотделно и се основала целата държава, целия свет от неговото поколение. Затова казва Господ, че ти дам, Господ Бог Саваот, затва казва на Авраам, че ти дам земя, че ти дам народ, за да овладуваш цел свет от твойто поколение. И така. Сега, Алиница, там е било езеро и долека Песакъ, над църквата, горе-доле около некъде, близко е, то са три километра. Близко е. Там е било старото езеро оттгорека надолека. А над Песъко... (...) сега че ти обясним. На третио мост, вече като превалиш превалката, т`ва е езерото, а отсреща, от десната страна има ше видиш една голема скала. Големата скала представлява и се именува Костадинкова скала.

Включването на старозаветния мотив за Потопа е определено като старото предание и допълнение към основния селищен разказ. Третирането на библейския текст като предание функционално изравнява авторитета на писменото и устното слово, а добавянето на "външен" за селищната история мотив (чут или четен - най-често второто) е обявявано от разказавача чрез формулното "допълнение"¹. Явен е и стремежът за следване на хронология² - на самото изложение и на разказваните събития. Затова и отговорите на "ненавременните" въпроси са отлагани³, за да бъде продължен основният разказ:

о. Ст.З. - Така. Отгорека вече, при пролетно време, от снеговете многото вода приижда, прелива, препуква езерото и го отнася. Доле дава прелива на Песъко на другата страна и това е било ужасна работа. (...) Това е след Исус Христос. Некъде го тълкувам горе-долу, според мене, къде 1200 година - 1300 максимум. Татъка некъде.

Последвалото преместване и възстановяване на селото се свързва с няколко основни персонажа: от една страна, Гюровица и дъщерите й, от друга - сръбски преселник, който се омъжва за по-голямата. На тях се приписва и построяването на най-старата църква в местността Църквище⁴. Така разказът предлага и обяснителни стратегии относно двете наименования на селото - Сръбско село и Мала църква:

о. Ст.З. - Така. След като го отнеде надолека, ималь един човек, който се казва, от Сръбско пресельник тука, сръбин, затова се носи Сръбско село тука. (...) Така, като вече прелива езерото, дава напън надолека, и що са биле от средата нагорека покрай реката къщите Гюровица, Бъбреко, сичко отива на кино, но там не е можала да закачи водата къщата, колибата на човеко и се е спасила жената с двете си дъщери и (...) жената вече (Гюровица - бел.зап.), кое време е не се знае, не мога да го разтълкувам кое време е станало това нещо - потопаване на селото Мала църква и още повече в допъльнение със Сръбско село. И жената с двете си дъщери се напрегнала и си направът в допъльнение една колиба, колко да мож да преживеят. (...) След това оженила големата дъщеря и се минало се колко се минало време, стояла си колибата, както казахме преди малко, и заживяли дружно. После, че дойдуе до Цръквище.... На Църквище - селото било 30 къщи. (...) Това... като се е преселил този, сърбино, оттам носи селото Сръбско село. Той е сърбин, тук се е оженил. Оженил се на бабата... след потопа.

Цв.Д. - Ааа, той се е оженил за някоя от дъщерите на Гюровица?

о. Ст.З. - На Гюра.

Цв.Д. - На Гюра за голямата дъщеря?

о. Ст.З. - Да.

С поколението на новите сръбски заселници се свързва и построяването на църквата "Св. Равноап. Петър и Павел", сега наричана "старата" църква, която днес се намира до новоиздигнатия храм със същите светци-патрони. В разказа за нея се появява широко разпространения в района мотив за затрупана църква:

о. Ст.З. - Точно така. А след като пропаднала, вече новото село като се вече възстановило сега, където е старата църква, от кръчмата надолека, ниската, тя беше само се виждаше покрива.

Цв.Д. - А тя е била затрупана ли?

о. Ст.З. - Затова заговорих и язека. Защо е била затрупана? Тя е била копата в земята, от джамията да не бъде... на гяурите... те ни казваха гяури. Тя е копана в земята.

Затрупана се оказва и първата, днес несъществуваща църква, тъй като според хронологията на разказвача и двете са строени по време на турското владичество. Въпреки че разделителната линия "преди" и "след" турско функционира като времеви маркер, той очевидно попада в друг режим на темпоралност, тъй като се разминава с фактическата датировка на събитията. А датата е един от основните признаци на историковото писане (Артог 2007: 116). В случая става дума за два различни типа изживяване на времето, които си дават среща в дискурса на малоцърковския свещеник. Налице е, от една страна, анахронично по тип осъвместяване на хронологично отдалечени събития (като Ноевия потоп, предполагаемото средновековно наводнение на селото и наводнението от 1837 година (Мазганов 1988: 16), което още се помни в целия Самоковски регион), и, от друга страна, наличие на стремеж и знание как трябва да се представят нещата "научно" или "исторически", т.е. с издържана хронологически датировка. Първото очевидно кореспондира със споделяното от информатора изживяване на миналото като памет, затворена в определен набор ключови топоними и свързаните с тях мотиви и сюжети. Второто представя по-скоро стремежа към "овъншняване" на тази памет и репрезентативното й оформяне като история, в което структуроопределяща роля играе подреждането в хронология посредством датировки. Дотолкова, доколкото разчленяването и разграничаването на миналото по този начин е свързвано с писменото (наративното) представяне на историята като разказ (Лотман 1987: 3-11), то типът изживяване на времето от страна на отец Станой би могло да се определени като пред-писмено, анахронично, определяно още като устно, традиционно, фолклорно. Така турското владичество едновременно функционира като събитие-граница и в същото време се оказва датирано в XII-XIII в.:

Цв.Д. - А това за този сърбин, дето се оженил за дъщерята на Гюровица, тва кога е станало? Преди колко време? Преди турско или след турско?

о. Ст.З. - След появата на турците.

Цв.Д. - След завладяването от турско?

о. Ст.З. - А така. Некъде горе-доле според мене 1200-1300 година, защото един свещеник ми обясни за старата църква, тя е некъде около 700 години, айде земи заключение, върни назад, когато е основана тази старата църква, а па за Букьето...

Цв.Д. - Още по-старо.

о. Ст.З. - Абсолютно.

Устояването

Мотивът за затрупаната църква е свързан с двата най-стари храма в селото, единият от които е на практика вече несъществуващ, но от него се извежда името на селото - Мала църква. Този мотив би следвало да бъде отнесен съм сюжетите, свързани с устояването (Жекова 2005: 10-20). Разкопаването и археологическите проучвания на останките от най-стария малоцърковски храм представляват за отец Станой голям интерес, свързан с търсенето или преоткриването на селищната памет - процес, изключително интензивен в целия изследван регион:

Цв.Д. - А това поп Димитър ли ти го е казвал, стария поп?

о. Ст.З. - От Самоков един свещеник ми обясни много работи, а и я сам си го тълкувам, и сега искам на Църквище да напраим една разкопка. Разкопката много че бъде за селото богата, дар. Защо? Защото смисъла е следния, ако открием светия престол, значи в него има нещо - тълкувание, писано. Кога е църквата праена?

Цв.Д. - А ти мислиш ли, че е възможно да се открие Светия престол?

о. Ст.З. - Абсолютно! Абсолютно! Я съм на стоте процента сигурен. Защото още преди така беше по-дълбоко, като дупка, като продължение, некъде 10 метра дължина, а 4 метра ширина. А стълбите са откъде запад.

Цв.Д. - Какви стълби?

о. Ст.З. - Църквата е била в земята, е затва. (...) Да, абсолютно! Некъде, да не те лъжа, един човешки бой (...)".

Саможертвата на момата

Към сюжетния кръг за устояването, според композиционната схема на разказите за селищна история (Жекова 2005: 10-20), следва да се отнесе и широко разпространеният мотив за саможертвата на момата, избрала смъртта пред алтернативата да смени вярата си (БНПП 1983: 45-59). Преданието е публикувано в селищната история на с. Говедарци през 1988 г. с автор Димитър Мазганов⁵. Неговият вариант в разказа на малоцърковския свещеник гласи следното:

о. Ст.З. - Продължаваме. Костадинкова скала. Един козар, над централа в тесното като да влезе във реката, той бил ковач, баща им, сестрата се казва Костадинка, обаче брат й и баща й, майка й, не можем да си спомним кой кого (...) обаче излел турчин и аресал дъщерята на ковача.

Цв.Д. - Костадинка.

о. Ст.З. - А така! Ковале на турчино у дюкяно железото и тя му помагала, духала със меха. А, бе, човече, турчино вика на ковачо, а вика да станеме сватове. А он не иска да се противи, оти ще му вържат ръцете. Може да станеме, ама това зависи от младите, не зависи от мене и от тебе. Така ли? Така. Днеска-утре, обаче турчино наблега. Костадинка не била съгласна да бъде мохамеданка. Да си смени Христовата вера. Наблегал, наблегал, а тя и брат й пасли козите, селските, на селото. Се ги пускале нагоре покрай реката. Тя вече измислила своето си съчетание, нейното - от двете едно, вика, че стане - или - или не - те т`ва е. И казала си на брат си и на баща си - вика така, тате, тая ден нещо че стане. А, откъде, казва, знаеш? Е са, слушай добре. Турците, вика, че до`ат, че ме търсат тука, че до`ат нагорека, че ме търсат у реката, а ние сме с козите еди-къде си, ние го казваме Равняко, пада се на вторио мост, ние там че пасеме козите, че ги пуснеме. Там е бил козарнико - летния сезон. (...). Ние че бъдеме там, да знаиш. И действително както го е тя предвиждала, Костадинка, и така е станало. Те са дошли, търсиле я дома и и двама-трима души с коне, турци, и свекъро, който че бъде, турчино - и оня в началото (баща й - бел.зап.). Той че води конете с турците. Горска пътека. Вика, Братее, тука става работата, обаче внимавай, че те оставим тебе, ама ко че те права не знам. И тя ги изчеква, изчеква, изчеква, козите си пасат - те я видели вече. И тя ги мами след них, след них, мами ги като хитра лисица, и те по нея, по нея, по нея, за да я хванат. Обаче има една пътека, ако речеш да минеш по нея, косата че ти стане така.

Цв.Д. - Стръмна?

о. Ст.З. - Не е стръмна, а е тесна. И она пред них, они по нея. Обаче те хитри, место да одат, лазат. Тя пък правешка и този, който пълзел отишъл да я хване, она скача от скалата, Костадинкова скала, и самата грамада така станало. И помен нема от нея. Оттогава се е именувала Костадинкова скала.

Предадената крепост

Друг широкоразпространен мотив, намерил място в малоцърковската селищна история, е този за превземането на крепост с предателство - баба подучва обсаждащите как да открият тръбопровода на крепостта с помощта на ожадняло магаре, нахранено със сол. Това предание отец Станой свърза с местността Надарица, намираща се над с. Говедарци по пътя Самоков - Дупница, където са откривани находки, указващи римски поселения под построения по-късно рибарник (Христофоров 1967). "Римският" елемент в разказа на свещеника присъства при времевата съотнесеност на случката. Селото се оказа обаче българско и съществувало още преди "Исус Христос":

Цв.Д. - А тука да си чувал за Надарица някаква местност?

о. Ст.З. - За тука че ти кажем. Надарица е над Рибарнико, над Говедарци (...) Т`ва е имало Надаре - некой си човек.

Цв.Д. - Той така се казвал?

о. Ст.З. - А така! Думата ни е турска, ни е индийска. Човеко е надар - Надаре. Селото е било сичко 2 метра камък, дувар и самия дувар е бил ограда на селото - малко е било.

Цв.Д. - Ама то си е българско село?

о. Ст.З. - Абсолютно! Т`ва изглежда е преди Исус Христос. От преди това, но искали да го завладеят враговете, но не можали. Преди... от римско време. Се чудили как може да го завладеят с тоя висок дувар, обаче една баба вика: “А, бе, много лесно, бе, човече, земете, вика, едно магаре, то, вика, като ожаднее, че души, души, души, къде има вода. Че надуши водата и че разкопа" - и там е точно канало за Надаре - долека, а то е голем наклон на водата. И действително станало така. Фатали го магарето отсреща, откъде Лакардица (вероятно Лакатица - бел.зап.) то душило, душило, душило, понеже много ожаднело, по неволя, с копитата ровело, ровело и тука прекъснало вече водата за Надаре, за селото и тука се вече предава човеко. Нема как.

Източниците

От изключителен интерес по отношение на взаимодействието между устно и писмено се оказа "съчетаването" и сюжетната обработка на известните мотиви в разказа за местната история в съзнанието на информатора - видовете източници (писмени и устни) и избирателното им ползване. В процеса на този подбор чуто и четено взаимно се допълват и подкрепят, изравнявайки статута си. Статут, който, трябва да се отбележи, те имат само в рецепцията на записвача. В този смисъл включването на широко разпространени мотиви като горе споменатите "усъмнява" и в книжовно влияние, по-късно потвърдено от самия информатор, за когото прочетените "украшения" и "допълнения" в разказа нямат характер на творческа манипулация на "автентичното" знание. Напротив, познаването на писаното слово се оказва задължително за този, който е натоварен от общността да представя нейната история и има авторитета на знаещ:

Цв.Д. - А ти това чувал ли си го от местни или си го чел някъде?

о. Ст.З. - Тва съм го чувал от местни хора - Надаре (?).

Цв.Д. - Не си го чел по книгите?

о. Ст.З. - От местни хора съм го чул и с допъльнението, от моя страна вече го допълвам с украшение на самото предание.

Цв.Д. - А кое е твойто украшение?

о. Ст.З. - С водата.

Цв.Д. - С магарето и с водата?

о. Ст.З. - С магарето. (Смее се.)

Цв.Д.- А това украшение откъде ти хрумна, я кажи!

о. Ст.З. - Е па нема как. Треба да четеш книги, за да можеш да го съчетаеш.

Цв.Д. - Да украсяваш чутото.

о. Ст.З. - Нема как.(Смее се.)

Показателно е, че именно чрез два широко разпространени мотива - бабата предателка и откриване на водопровода с ожадняло животно - се извършва "украсяването" и "допълването" на разказа. Именно те, като устойчиви мотиви, извеждат сюжета от полето на единичното (Бояджиева 2003: 126).

Гибелта на цар Иван Шишман

Цв.Д. - А за цар Шишман чувал ли си?

о. Ст.З. - За него че ти допълним. Сега, първо ше ти кажем за Крали Марко баща му, Вълкашин войвода - той е бил владетел на цела Сърбия. Или още повече, допъльнение, 1330 година той е роден - Вълкашин. А Мурад на султана на Турция, Мурад, Баязид - 1396 годин. И тука над Самоков последната битка на Иван Шишман. Раняват го, но обаче Иван Шишман като му отреза главата - тва е много богато предание - Божио - слага си главата под мишка и на коньо отива до Петрова църква. Като сега миналата година го осветихме Кръсто⁶. (...) Даже имам снимка у "Приятел", вестник "Приятел" с фото-жмиг. Сега с продължението на битката на Иван Шишман с турците на кладенците. Т`ва са Царевите кладенци, дето се именуват, ... те са седем, Царевите кладенци. А защо са седем Царевите кладенци? Седем капчици капнали на Иван Шишман в местото и са изврели кладенците и затова се казва седемте кладенци, Царевите. (...) - с телом на коньо. Там не е погребан (на Петрова църква - бел.зап.). Негови войници под Петрова църква, като починал там, за да се носи името Иван Шишман - върха, върха Иван Шишман са го носели го на ръце и се сменявали войниците - на ръка, на ръка по самото било (...) там е погребан телом (...). оттам войниците са избегали по билото в Сапарева баня. Там те са приели своето си заключение.

В разказа прави впечатление на първо място както опитът за датиране и хронологично закрепване на гибелта на Иван Шишман, така и полагането на Крали Марко и баща му в неговото начало. И ако годината 1330 се обявява за рождена на цар Вълкашин, то 1396 г. остава без пояснение. Според някои датировки обаче тя е годината на Шишмановата гибел. Една от възможните логики за подобно конструиране на разказа е включването на цар Иван Шишман в контекста на една владетелска трактовка на събитията, доколкото и тримата споменати са сред последните владетели на Балканите. От друга страна, тази трактовка може да бъде интерпретирана както чрез епическия, юнашки код, доколкото Вълкашин и особено Крали Марко са репрезентативни за българския епос юнаци, така и чрез сакралния код на християнството, към който отпраща мотивът за сакралната кефалофория на цар Иван Шишман. Неслучайно при предаването му поп Станой го определи като "много богато предание - Божио".

Необходимо е да отбележа, че разказът за цар-Шишмановата гибел бе породен от моя въпрос, а не бе част от конструирания от информатора наратив за селищната история. В него се откроява моделът или схемата, включваща заселването, името на селото, преместването му / преселването, устояването, както и ролята на широкоразпространените мотиви за бабата предателка и превземането на крепост, затрупаните църкви, самопожертвователната мома. Те са използани едновременно като опорни точки, свързващи основните времена и топоси в локалната памет (в пространството на разказа) и провокиращи припомнянето на знанието (чуто или прочетено). Същевременно обаче изпълняват и ролята на "украса" и "допълнение", т.е. самите те са средства за (ре)конструиране на схемата, която по същество представлява и нейната интерпретация.

БЕЛЕЖКИ

1. Дейвид Румелхарт различава следните три пътя за научаване на познавателни схеми: 1) прибавяне / допълване, 2) модификация или развитие на съществуващата схема и 3) реконструкцията на схемата чрез имитация или допълване (Румелхарт 1980: 216). [обратно]

2. Следва да припомним, че самото наличие на хронология е пряко свързано с наративното оформяне на историята като разказ (Колева 2005). [обратно]

3. "Цв.Д. - Костадинкова? о.Ст.З. - Костадинкова скала. Цв.Д. - Защо? о.Ст.З. - Че ти обясним... след това. Цв.Д. - Добре. [обратно]

4. Местността е наричана още Букьето и днес личат само старите основи на църквата дълбоко в земята. Там са разположени обработваемите земи на селото, главно картофени ниви, при чието разкопаване се открива без усилие средновековна керамика. [обратно]

5. Преданието, издържано в патетично-патриотична стилистика, обяснява името на разположените на 5-6 км от с. Мала Църква над р. Леви Искър Костадинкови скали. Костадинка била не само най-хубавата мома в Мала Църква, но и най-пъргавата, силната и смелата. Бей поискал да я вземе за жена, но тя твърдо се възпротивила, подкрепили я и родителите й. Тогава насилниците ги убили и изгорили къщата им. Костадинка успяла да избяга с любимото си куче в гористата, недостъпна клисура по поречието на Леви Искър, където искала да прекара нощта. Но когато се събудила, се видяла обградена от османлии с насочени шишанета. Водел ги продажен предател. Запленен от хубостта й, беят се опитал отново да я уговаря. Костадинка хвърлила убийствен поглед на сънародника си предател, който бил близо до нея, грабнала го в ръце, както рилски орел вдига зайче (курс. мой), и с шеметна бързина го запратила от скалите с такава сила, че той се разбил на парчета. Докато смаяните османлии се опомнят, Костадинка грабнала и бея, и като го метнала в пропастта, сама скочила от скалите. Така загинала юначната българка, но името и славата й останали, предавали се от уста на уста, будели гордост и трепет. Защото нямало за искровеца (курс. мой) по-голямо достойнство от опазването на българската чест. На борците против поробителите си той посветил най-хубавите си песни и легенди (Мазганов 1988: 29). [обратно]

6. Отец Станой е един от основните участници в инициативата "Да запазим легендите живи!" за полагане на Кръст на "Иван-Шишмановия гроб" и възстановяване на честването му. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Артог 2007: Артог, Фр. Режими на историчност. Презентизъм и изживявания на времето. София, 2007.

БНПП 1983: Българска народна поезия и проза. Том 7. София, 1983.

Бояджиева 2003: Бояджиева, Ст. По следите на "Жълтото момиче". // Български фолклор, 2003, 2-3 (Ислям и народни традиции), 118-137.

Жекова 2005: Жекова, М. Наративни модели в българската традиционна култура (разкази за селищна история). Дисертация (автореферат). София, 2005.

Колева 2005: Колева, А. Реторика на историописа. Културологични реконструкции. София, 2005.

Лотман 1987: Лотман, Ю. Несколько мыслей о типологии культур. // Языки культуры и проблемы переводимости. Москва, 1987, 3-11.

Мазганов 1988: Мазганов, Д. Говедарци. София, 1988.

Румелхарт 1980: Rumelhart, D. Schemata: The building Blocks of Cognition. Theretical Issues in Reading Comprehension. Perspectives from Cognitive Psychology, Linguistics, Artificial Intelligence, and Education. Еd. Rand J. Spiro, Bertram C. Bruce, and William F. Brewer. Hillsdale, Nеw York: Erlbaum, 1980.

фон Райт 1983: von Wright, G. H. Philosophical Papers. Vol 2. Practical Reason Oxford: Blackwell, 1983.

фон Райт 1986: von Wright, G. H. Vetenskapen och förnuftet: ett försök till orienteering (Science and reason: An attempt at orientation). Helsinki: Söderström, 1986.

Христофоров 1967: Христофоров, Ас. Говедарци. София, 1967.

© Цветелина Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2009, № 7 (116)