СЪПРОТИВА.ЭСТЬ!

Атанас Славов

web

Става дума за романа на Христо Карастоянов „Съпротива.net”

Много пъти чета нещо, дето ужасно ми харесва, но не споделям радостта си. Не знам защо. Стеснявам се. Ами ако другите не го харесват, си казвам! Ами ако тежката литературна артилерия прецени, че такава книга не е полезна за развитието на - вий го кажете там - патриотизма на подрастващото поколение! Или поевропейчването ни!

Бабината му! Цял живот съм ритал нагоре из шубраките да изляза на скалите - да ми литне душата над градските мъгли и пушеци, и ще ви кажа, че този път направо си изпокъсах гащите, но се възнесох възбог! Вървя по улиците и се хиля, и очите ми светят. Даже дадох бакшиш на едно циганче!

На пръв поглед изглежда хаотична работа, и аз прелиствам „Съпротивата” вечер под нощната лампа, и си викам: „Ами че - Карата! Весела бърканица! Кво искаш!” И ето че след една две вечери открих, че не мога да се откъсна от нея! Започнах да си лягам по-рано, да я чета.

Никакъв хаос! Взеха да бучат издълбоко водите на литературния Лох Нес, и отдолу бавно, но жестоко, се надигна сред пръски и тътен - роман! Роман! Място на действието - провинциална лудница. Интригата - бюрократите искат да я закрият, за да направят шашма със сградата. Сюжетът - мъчат се да изкарат, че пациентите на болницата са уж излекувани и напълно нормални, за да ги изритат на улицата. А ние вече сме се влюбили в чистите скрити души на героите - всичките носители на планетарното психарство на миналия век: Примадоната Елвис Пресли, престарелият Чарли Чаплин, нахаканият Човек от Ямбол, смотаният Хитлер, дето вечно се мъкне с една празна пазарска чанта!...

Чакай, че почнах да се хиля!

И космонавти, и джуджета има! И илюстрации на автобуси без врати.

И всичко това в едно унищожително драматично напрежение! Паникьосаните болни са ужасени от това какво ще ядат, ако ги изхвърлят от лудницата. Искат да са си луди. Да си ходят като потиснати хитлеровци с празни пазарски чанти, и да са си на топло.

И сега: макро-образът!

Топлото е в космическата лудница, където всички се дърлят, но си се обичат и сърцата им по бебешки тупат за човешка ръка, която да им подаде... И аз не знам какво! Малко обич? Малко безплатна човечност? Малко сърдечна сърдечност? Като например зам.-директора, дето хваща учениците, че пушат, но не ги обажда да не ги изключат, и оценката им за него дето е: „Излезе честен човек. Излъга.”

Човечност!

Просто това е тъжната история на обърканото човешко бебе, което не иска да е себе си, а да е някой друг, дето не е застрашен, защото вече го няма.

Много се отнесах!

Просто новият роман на Христо Карастоянов „Съпротива.net” е роман за съпротивата срещу днешната безчовечност на човечеството.

Накрая ще добавя най-важното!

Как само е написан този роман! Божественият разговорен език на Карастоянов! Лекотата, с която взима християниите на езиковия слалом! Все едно - „На свобода в пампасите” на Илф и Петров! Все едно - „Трагедията на кралския Хамелиопард” на Марк-Твеновия Хък Фин!

Както казва Ламар: „Напред с фъртунните табуни на Бакунина!”

© Атанас Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2009, № 4 (113)