|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
ОТНОВО СЕ ПОЯВИ КОКОШКАТА и се тръшна в мекото ми кресло, запоти светлината,
изу трипръстите си обувки, ноктите й изтракаха на масата, перата отблъснаха
няколко капчици бърбън, одраска ме там, където свършва бельото - по сърцето,
и... заспа, сънувайки своя живот.
Кой тъпче отново гърлото ми, гърдите, стомаха? Кой рита, кой обръща вагината
ми... по този буратиновски начин... Котаракът и лисицата да дойдат...
НЯМА НИЩО ПО-СЪЩЕСТВЕНО В ЖИВОТА МИ ОТ ЛЮБОВТА.
Моята страст, моят страх, малодушието ми да отмина нататък...
Още колко години обувам черни чорапи, опъвам ги по бедрата си, докато накрая
ме изгорят като вещица или забодена в някоя лудница...
СТРАХЛИВО МИШЛЕ, затрупано от глада си.
© Виргиния Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2008, № 6 (103)
Други публикации:
Виргиния Захариева. Кадрил късно следобед. София, 1996.
|