Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
ДОКАТО МЕ ВРЪХЛИТАШ,
няма, няма да мисля, че ти открадват куфара -
издълбоко
увиснали само на погледи...
Не знам колко време
умирам...
се напикавам,
плъхове трият
тържествуващи задници.
Сега
чувам как остарявам,
как млатят моите секунди,
калцират моите вени,
бездарните ангели
чувам.
Духа вятър навън,
любов моя.
Духа вятър.
Ръфа снега.
© Виргиния Захариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2008, № 6 (103)
Други публикации:
Виргиния Захариева. Кадрил късно следобед. София, 1996.
|