Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАТКОСТИШИЯ - 1
web
*
Олисялата нива заеква
след жътвата.
Сякаш празна през зимата -
засятата нива.
*
Гръм.
Прокашля се
небето свъсено.
Смути го твоята усмивка.
*
Следите ми
са дупчици в калта.
Брайлово писмо
(за зрящи).
*
Дъхът ми
сложи рамка на прозореца
А нокътят ми
ме подписа: Жив съм.
*
Треперливо дрипав
спомен за надежда
е светулката на светло.
Хайде, угасете лампата.
*
Растат,
когато сучат
млякото на самотата,
сенките.
*
Зрънце,
зряло
в прахта.
Нечие бъдеще.
*
Търти
надолу
по склона ми лятото.
Търкулнал се кестен
го стресна
в съня му.
*
Град изкоруби
полето -
небето
кове дъгата си.
*
Щурците
почесват петите си -
тревата никне.
Рога на охлюв.
*
Връх на бор
в парцаливи наноси -
над мъглата е дъното
на небето.
*
Затлъстяло предзимно небе.
Палав бор
гъделичка
търбуха му.
*
Пак млясна мъглата
по скулата склона.
Сврачи взор
тишината надраска.
*
Топка смях
се изстреля в небето -
врабче
произнесе му името.
© Валентин Дишев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2008, № 2 (99)
|