НА ВАПЦАРОВ

web

Там за случката, дето... в село Могила
и за някакъв син, на баща си посегнал,
все се чудя дали този грях съм го минал
и дали съм го имал, и дали е последния?

Все се питам така, как ръката могла е
да посегне към острото хладно на брадвата
дали никне трева над умрели съдби
дали нощ е било, или гаснещо пладне

Ето мисли сега... след събудено утро
в ден, прогонил съня и жадуващ за звуци,
но така е с ума… все те гали с въпроси
дето нямат ръце, а сърцето докосват

Може той да е жив... този там де, поета,
дето пита ме пак и след него е светло
може тихото "не" на душата му будна
да ми върне деня, да ме види учуден

Да поспорим сега по загинали теми,
да сме още деца, да сме малко големи,
и кръстосали мисли над бутилките с бира,
да успеем да спрем от деца да умираме

© Стоян Ив. Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2008, № 4 (102)