ЛУЦИФЕР

web

Душата ми ли искаш, Луцифере,
на длан да ме четеш ли искаш вече,
та аз не съм дори така неверен,
какъвто те заченах там, в далечното,
и аз ти дадох огнените пориви,
а мислите ти части са от мене,
а огънят, посегнал да ми вземеш,
бе съхнещата ласка на сърцето ми.

Какво ще прочетеш, загинал сине,
от бащините помисли изстинали?
Ти няма да успееш да погледнеш
в очите ми, стопили те завинаги,
превърнали те в мрачна недомислица,
прекрачила втечнена плът от грешници,
ти в огъня си вече си изстинал,
превърнал си дареното в погрешно.
Ще стъпиш ли на бащината воля
ще искаш ли дланта ми да погледнеш
да видиш, че когато съм те молил,
съм искал да поема твоите грешки?

Едва ли. Но вземи ме, Луцифере,
да видя как загиващ, ще се пържиш
в кръвта си невидяна и просъскваща
във огъня на сляпата си тленност.
Дарих те с огън, ала не с безсмъртие,
и знаех, че ще искаш да ме вземеш,
защото си загиналото сбъдване
на мъртвото в човешкото безверие.
И пак ще те родя, смразен от сенките,
дано успееш някога да вземеш
от огъня не стапящото съскане
а топлото, даряващо доверие...

© Стоян Ив. Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2008, № 6 (103)